София, 5:30 a.m.

by Владимир Сабоурин

Чувствам се с теб като след дълъг брак
Чувам будилника ти си до мен ставам за работа
Не си ми точно родина, но дъщеря ми е родена тук
С остаряването се завръщам все по-благодарен
Към спокойната ти провинциалност и безразличие
На голям малък град на малка страна
В която ти си непомерно объркващо те голяма
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти твоята резервираност
На периодично и неумолимо прегазвана от селяци
Буржоазка дори ти съчувствам като на нея
Ти не знаеш какъв късмет изкара с мен
Почти като на прага дъблин или лисабон
Да не го напомням е основа на щастливия брак
Отлично знаеш, че никога няма да ти изневеря
Прекалено много съм пътувал в предишни животи
Ти няма как да ми изневериш в отворена връзка
С кариеристи от тукашното и глобално село
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти чувствам се с теб
Като след дълъг брак чувам будилника
Ти си до мен ставам за работа