Слизане към Янтра през януарски следобед

by Владимир Сабоурин

Студа рязко отпусна ти веднага разпусна косите си
Зад паянтовата решетка от изгнило сухо хиберниращо
Тегавата ти плът едновременно струяща и застинала
Маслинено тъмнозелено вискозно желание
Правещо меандър с формата на времепространствена
Примка в която влизаш два пъти в една и съща река
Миналия път беше измъчена от някакъв цикъл
Или нещо романтично или пълно кръгово
Движение във вертикална равнина с връхна
И главоломно пропадаща без край долна точка
Сега косите ти са разпръснати като на възглавница
Макар да не лежиш това е само видимото изкривяване
На невидимата гравитация на невидимо желание
Все едно виждам косите ти върху хоризонтална
Водна повърхност която тече през мен докато ти
Леко ги докосваш с ръцете си без да променяш нищо
Спрямо вечно същия минал път на реката