vs. archives

Обикновено правехме така
От вратата за краката, ще рече
За прекрасните ти гърди задник уста
И тогава ти казваше съвършеното
Стихотворение трябва да бъде абсолютно
Рационално конструиран гарван по едгар алън по
И аз благодарно отговарях съвършеното
Стихотворение трябва да бъде абсолютно
Рационално конструиран океан по алвару д’кампуш
Постигнали така пълно съгласие
Що е съвършеното стихотворение
Отново влизахме в любовната стая
Ще рече прекрасните ти гърди задник уста
И ти каза да бъде съвършеното стихотворение
И биде нощ и биде утро и ти видя, че е добро

Студа рязко отпусна ти веднага разпусна косите си
Зад паянтовата решетка от изгнило сухо хиберниращо
Тегавата ти плът едновременно струяща и застинала
Маслинено тъмнозелено вискозно желание
Правещо меандър с формата на времепространствена
Примка в която влизаш два пъти в една и съща река
Миналия път беше измъчена от някакъв цикъл
Или нещо романтично или пълно кръгово
Движение във вертикална равнина с връхна
И главоломно пропадаща без край долна точка
Сега косите ти са разпръснати като на възглавница
Макар да не лежиш това е само видимото изкривяване
На невидимата гравитация на невидимо желание
Все едно виждам косите ти върху хоризонтална
Водна повърхност която тече през мен докато ти
Леко ги докосваш с ръцете си без да променяш нищо
Спрямо вечно същия минал път на реката

Този език лежа в мен десетилетия
Като студено тежащо майчино тяло

Когато дойде часа да го напусна възвря
Надигна се изригна чужда му барокова пяна

Като жена, която иска да задържи
Дълго пренебрегван мъж когато вече е късно.

Чувствам се с теб като след дълъг брак
Чувам будилника ти си до мен ставам за работа
Не си ми точно родина, но дъщеря ми е родена тук
С остаряването се завръщам все по-благодарен
Към спокойната ти провинциалност и безразличие
На голям малък град на малка страна
В която ти си непомерно объркващо те голяма
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти твоята резервираност
На периодично и неумолимо прегазвана от селяци
Буржоазка дори ти съчувствам като на нея
Ти не знаеш какъв късмет изкара с мен
Почти като на прага дъблин или лисабон
Да не го напомням е основа на щастливия брак
Отлично знаеш, че никога няма да ти изневеря
Прекалено много съм пътувал в предишни животи
Ти няма как да ми изневериш в отворена връзка
С кариеристи от тукашното и глобално село
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти чувствам се с теб
Като след дълъг брак чувам будилника
Ти си до мен ставам за работа