vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Сбогуване с майчиния език

Този език лежа в мен десетилетия
Като студено тежащо майчино тяло

Когато дойде часа да го напусна възвря
Надигна се изригна чужда му барокова пяна

Като жена, която иска да задържи
Дълго пренебрегван мъж когато вече е късно.

София, 5:30 a.m.

Чувствам се с теб като след дълъг брак
Чувам будилника ти си до мен ставам за работа
Не си ми точно родина, но дъщеря ми е родена тук
С остаряването се завръщам все по-благодарен
Към спокойната ти провинциалност и безразличие
На голям малък град на малка страна
В която ти си непомерно объркващо те голяма
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти твоята резервираност
На периодично и неумолимо прегазвана от селяци
Буржоазка дори ти съчувствам като на нея
Ти не знаеш какъв късмет изкара с мен
Почти като на прага дъблин или лисабон
Да не го напомням е основа на щастливия брак
Отлично знаеш, че никога няма да ти изневеря
Прекалено много съм пътувал в предишни животи
Ти няма как да ми изневериш в отворена връзка
С кариеристи от тукашното и глобално село
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти чувствам се с теб
Като след дълъг брак чувам будилника
Ти си до мен ставам за работа