Смъртта прави поета

by Владимир Сабоурин

Не бях глезено, но бях предпазено дете
Не видях смъртта на баба си с която
Израснах държах й преждата дядо
Протойерей владимир дренски почина
Година преди да се родя нося името му
Без да съм познал смъртта му
Бях кръстен в нея от баща ми хесус
Sabourín посвещавайки ме в тайнството й
Татко беше с алцхаймер и ме обичаше
О колко само ме обичаше сбогува се с мен
С най-сияйната усмивка дари ме с абсолютната свобода
Чичи викаше ми той като дете няма вина
Смъртната сянка на вината се спусна
Над живота ми с болката на жените
Раждащи отглеждащи обичащи ме в мъки
Мъките на маргарита мъките на сирма окончателно
Без обратна предавка ме направиха поет
Татко няма вина мамо сирма простете ми