Слизане към нощна зимна Янтра

by Владимир Сабоурин

Искам да сляза към теб момиче
Момента е идеално неподходящ знам
Но досега не успях в нито един от идеалните
Нито през пролетната ти ученическа врява
Нито през пладнето на пан на разгорещените ти
Следобеди на сладост и отчаяние
Нито през божественото ти есенно умиротворение
Не не можах през всички тези години
Минавайки покрай теб повтаряйки наум
Непотребни измъчени безжизнени поетически
Заклинания ти не искаше това момиче
Слизам накрая сега в януарската нощ
Отдавна си си легнала дори праговете ти
Не издават наличието на спящо момиче
Виждам само застиналото черно сребро
Белите и жълти опали на уличните лампи
Лунните пътечки на магистралното осветление
И пак черното сребро по-черно когато
Над теб се надвесвам за миг и се дръпвам
Ти не настояваш ти спиш във вечното
Моминство на черното сребро на януарската нощ
Ти не зовеш ти не отблъскваш приемаш
Политащите изпращаш отдръпващите се
Ще е проблем ли питам както бих попитал
Спящо момиче ти спиш в януарското
Моминство на черното си сребро изпращаш
Отдръпващия се приемаш политащия