vs. archives

Седя в бистрото на подуенския неоавангард
Всички сме в пълен състав аз ми и майселф
Черните братя не се стараят особено
Дават го мазно избива ги на шаде
Която в предишен живот слушах
До смърт обичайки сибилата
От шлезвигхолщайн от самата граница
С нидерландия този интензивен опияняващ
Дъх на прясна риба между краката й
Черните братя не се стараят аз доста
Любовта е болест преносима по полов
Или чисто духовен път при втория случай
Често с летален изход написах
Само едно стихотворение
За опияняващия дъх на риба

Тук си толкова млад и смел
Това момиче го видя на излизане
Някой ти подвикна от отсрещния тротоар
Виж само какво парче, ти вече я беше видял
Но подвикването на неаполското момче
Завинаги се вряза в чувството ти
За красотата й твърдата светлосянка
Твърдия и доста по извит контур
На устните отколкото при учителя липи
Силна глава милостиво склонена
Към младенеца и двете хлапета ангели
Трите хлапетии гледат нагоре към теб
Като мръсни просекинчета от южна италия
Или кученца оваляни в прах очакващи
Кърма или някакво парченце ти докосваш
Смуглите краченца на бебето
Зеленикавокехлибарените ти очи
Гледат надолу някъде покрай хлапетата
Втренчили очакващи погледи в теб
Не знаеш накъде гледат очите й търсиш
Погледа на неаполското момиче

Познавах отнякъде тази жена
Това достойнство неразличимо от красотата
Тази красота неразличима от достойнството
Начина, по който ръката й докосваше
Рамото на първородния й син казваше
Всичко това беше жена, в която любов
И истина съвпадаха в един-единствен жест
Видях я да изскача на улицата след детето си
За да омекоти удара на връхлитаща кола
Бащата е нощен охранител тази майка беше
От елитна част на специални сили участваща
В операция по екстракция и спасяване на заложници
От територия под контрола на мафията
Заложника бе нейния едничък син