vs. archives

Отдавна не знам откъде знаех
Че нещото на поезията нищото й
Е деня на мъртвите знаех го
Когато като пишлеме пишех
Кур на бялата страница знаех го
Когато за първи път се влюбих
И напълних гащите от страх
Както по-късно видях при покойник
Знаех го когато видях лицето
На смъртта в откраднатия труд
Наречен капитал вкаменен
Като вмръзнало в леда лайно
Знаех го когато ти умря и в моргата
Беше последната ни любовна среща
В моргата не на шибаното погребение
Къде ритуално те бяха обезобразили
И целунах челото на чужда жена
Знаех го когато ме упрекваше
Че съм обсебен от грозното
И беше толкова толкова красива.