It’s a beautiful day

by Владимир Сабоурин

Стоя в сияния студ
С търговищката принцеса
В родния й град не знам защо
И в тиквата ми в сърцето ми
В гащите ми блъска ю ту

It’s a beautiful day

Със самото събуждане
От воле пиша в леглото яко
Стихотворение посвещавам го
Изпращам го отговарят ми
Оди се шибай мадафака

It’s a beautiful day

Реалността няма значение
Поезията е сияния път в нищото
Езиците са дим на напушили се
Маймунски прайдове вселенското
Съзнание е син неонов геврек

It’s a beautiful day