7

by Владимир Сабоурин

Възпявам атлантическия океан
На трезвия труд на трансатлантическите танкери
Възпявам огромните утроби миришещи
На окислен метал и фосили поели
По главната северна магистрала
Следваща дъгата на голямата окръжност
Най-краткия път между две точки
На сферичната повърхност на водите под твърдта
Прекосявана от огромните утроби
Насред величествени околоплодни води
Изтичащи винаги и отново преждевременно
През ръба на всяка установена твърд
Вещаейки раждането на космическия младенец
В опасващия космоса старогръцки океан
Отвъд херакловите стълбове на непразното му лоно
Искам да възпея атлантическия океан