7

by Владимир Сабоурин

Възпявам атлантическия океан
На трезвия труд на трансатлантическите танкери
Възпявам огромните утроби миришещи
На окислен метал и фосили поели
По главната северна магистрала
Следваща дъгата на голямата окръжност
Най-краткия път между две точки на сферичната твърд
Прекосявана от огромните утроби
Насред величествени околоплодни води
Които винаги изтичат преждевременно
През ръба на всяка установена твърд
Вещаейки раждането на космическия младенец
В опасващия космоса старогръцки океан
Отвъд херакловите стълбове непразната му утроба
Искам да възпея атлантическия океан