Искам да възпея Атлантическия океан 7 (Поема)
by Владимир Сабоурин
Възпявам атлантическия океан
На трезвия труд на трансатлантическите танкери
Възпявам огромните утроби миришещи
На окислен метал и фосили поели
По главната северна магистрала
Следваща дъгата на голямата окръжност
Най-краткия път между две точки на сферичната твърд
Прекосявана от огромните утроби
Насред величествени околоплодни води
Когато плода узрее водите ще изтекат
През ръба на всяка установена твърд
Вещаейки края на всяка плът предвещавайки
Раждането на космическия младенец
В опасващия космоса старогръцки океан
Искам да възпея атлантическия океан
Отвъд херакловите стълбове непразната му утроба
