100К и мойри

by Владимир Сабоурин

Вчера фб услужливо ме уведоми, че „органичните“ гледания на Смъртта на Сирма надхвърлили 100К. Необходимо и достатъчно основание за буустване на поста.

Чак сега разбирам защо крадливото прасенче-касичка реши чак сега да обере Работникът и смъртта, издадена преди близо десет години.

Конюнктура имало, батка голямо Д.

Пред пресния гроб на баща си крадливото алчно копеле на един народ оскверни обраслия гроб на най-силната ми книга.

Чужда смърт не се краде, постмодерен прошляк, за да я закичиш на гроба на собствения си баща.

Това е книга за смъртта на моя баща, нужник тип клекало.

Много станаха мойрите, които пообезпокои. Една от тях е на моята добре погребана от един народ книга.

Както казала врачката на прасето: прекрасно ти се подреждат картите, господине, малки проблеми по Коледа.

A piece of advice, pighead, не се готви за тази поредна Българска коледа, на която ще протестираш сам срещу себе си.

Малкият проблем, който на езика на един народ гласи лаком гъз кръв сере, няма да се придържа стриктно към тазколедното ти преяждане.

Българските мойри са непазарно изобретателни. На сантерията също.

Работникът и смъртта, дизайн Яна Левиева, 2016