Вчера фб услужливо ме уведоми, че „органичните“ гледания на Смъртта на Сирма надхвърлили 100К. Необходимо и достатъчно основание за буустване на поста.
Чак сега разбирам защо крадливото прасенче-касичка реши чак сега да обере Работникът и смъртта, издадена преди близо десет години.
Конюнктура имало, батка голямо Д.
Пред пресния гроб на баща си крадливото алчно копеле на един народ оскверни обраслия гроб на най-силната ми книга.
Чужда смърт не се краде, постмодерен прошляк, за да я закичиш на гроба на собствения си баща.
Това е книга за смъртта на моя баща, нужник тип клекало.
Много станаха мойрите, които пообезпокои. Една от тях е на моята добре погребана от един народ книга.
Както казала врачката на прасето: прекрасно ти се подреждат картите, господине, малки проблеми по Коледа.
A piece of advice, pighead, не се готви за тази поредна Българска коледа, на която ще протестираш сам срещу себе си.
Малкият проблем, който на езика на един народ гласи лаком гъз кръв сере, няма да се придържа стриктно към тазколедното ти преяждане.
Българските мойри са непазарно изобретателни. На сантерията също.
В очакване г-н Манол Глишев да си свърши организационната работа за тази сряда, за да може след това евентуално да обърне внимание на дребния ми въпрос относно един възвишен украински шеврон и една крадлива прасенце касичка-копейка, въпрос, адресиран до него от един подуенски буржоа от средновисоката средна класа, –
в търпеливо очакване си уплътних времето тази сутрин преди ставане с последното видео на г-н Глишев в Ютюб канала му.
Нищо необичайно с оглед на обичайната ми сутрин, събуждам се, слушайки нещо в Ютюб Примиум. Тази сутрин нещото беше „Протестна тактика, политическа стратегия“ на Манол Глишев.
Малко контекст защо се събуждах точно с това, защото не бих се самоопределил като прилежен читател на творчеството на автора на видеото.
Г-н Глишев удостои мой скромен пост с концептуален коментар. Постът ми гласеше: „Георги Господинов е Делян Пеевски на българската литература.“
Сравнително пространният комент гласеше: „Някога не хаесвах Господинов, после излезе „Градинарят и смъртта“. Както и да е. Човекът, който би се възхитил от лафа за Делян на литеатурата, в момента вероятно е горкият Милен Русков. Но не препоръчвам човек да се превръща в него.“
Както вече споменах, не познавам творчеството на Манол Глишев, т.е. нямах контекст, в който да поместя литературнокритическите му тези за Господинов и Русков, повод за които бе дал семплият ми пост.
Прилежното изслушване на „Протестна тактика, политическа стратегия“, пък било и в просъница, ми изясни концептуалната рамка, бих казал дори теоретическа, на коментара на г-н Глишев.
От видеото чух и разбрах, че 1) г-н Глишев е професионален активист и участник в протести с респектиращ стаж. Звучеше ми (видеото) почти като една любима книга, „Партизанската война“ (в оригинал: La guerra de guerrillas). Това е интересно, казах си, приоткривайки очи в сивото подуенско утро.
По-нататък научих, че 2) авторът се самоопределя като, цитирам, „смел и интелигентен“ – и натъртва „и двете“. Посочва също така някои съвременни български политически дейци, квалифицирайки едни като „смели“, други като по-скоро „интелигентни“. Но „смелият“ иначе може да бъде и „наивник“, отбелязва авторът, например, „този наивник Кирил Петков“.
Тези квалификации ми се сториха важни, защото обясняват може би апломба, с който г-н Глишев се изказва литературнокритически – той е „интелигентен“ – и политически (той е „смел“).
Г-н Глишев настоява във видеото, че 3) „не трябва да бъдем любители, дилетанти“, визирайки сферата на смелостта, т.е. протестите.
Но същевременно самият той е абсолютен любител (на Господинов от „Градинарят и смъртта“ насетне) и дилетант в литературната сфера, което не му пречи да продължава да е интелигентен в други сфери.
Много ми допадна във видеото призивът на г-н Глишев към „персонална лустрация на конкретни хора“. Макар че го слушам от 22-годишна възраст, а сега съм почти на 58, винаги ми действа освежаващо.
Питам се обаче защо г-н Глишев не споменава сред подлежащите на лустрация най-видния литературен колаборационист с нацистка Русия, автора на „Времеубежище“, което не е заявил да харесва, а и не бива,
защото то е публикувано в издателство на снахата на путински олигарх и за него текат „разни копейки“, пък били те и „жалки копейки“, както обича да се изразява с право г-н Глишев за родните руско-нацистки колаборационисти.
Георги Господинов е един от тях, г-н Глишев. Простете ми, ако неволно Ви третирам като любител и дилетант в сферата на съвременната българска литература. Но ако не знаете за казуса „Времеубежище“, сте такъв, уви.
То пък една сфера на съвр. бълг. лит., турете й пепел.
Турете й, аз самият редовно го правя. И все пак, не се изказвайте тъй неподготвен и неинформиран за документирани в тази сфера транзакции с нацистка Русия – в лицето на „разната копейка“, а може би и „жалката копейка“ Георги Господинов.
И последното нещо, което окончателно ме събуди във видеото Ви, бе 4) чудесната формулировка за „жестоката машина за кражби“, срещу която смело и интелигентно се бори авторът.
Може би все пак е добре, за да не бъдете глупав, когато авторитетно се изказвате в литературната сфера – с видима гордост казвате на едно място във видеото „не бях глупав“ – да поразпитате тук-таме някой-друг съвременен автор, пишещ на български, за приватизационните дейности на една изтъкната литературна Свиня, прасенце касичка-копейка, обрала безнаказано мнозина.
Присъединявам се към финала на видеото Ви: „Да живее България! Слава на Украина! И да пукнат свинете!“
И оставам с уважение Ваш в очакване на отговора Ви на въпроса ми за един възвишен украински шеврон и една крадлива прасенце касичка-копейка.
Необходимостта да отговорите на този въпрос може би не се вписва идеално в протестната Ви тактика за тази сряда, но съм убеден, че ще се отрази добре на интелигентността на политическата Ви стратегия.
Смелостта я приемам във Вашия случай за щастлива даденост.
vs. archives 