Et in Arcadia ego operarius

by Владимир Сабоурин

Чудовищни са много неща, но нищо
По-чудовищно от работника няма нещо
На което да не е способен защото той през нощта
На морето когато накъм зима вее южният вятър бразди
В окрилени фучащи домове и свещеновъзвишената за небожителите
Земя непогубимата неуморима изтощава той с напористия плуг
Година подир година тласка и напъва той с конския род
И в аркадия останах хомо фабер смъртта

Ти дойде от тучните поля на тракия момиче дето големия истър
Тече плодовит баща на най-ароматните плодове на земята
Никога повече не чух това зряло пращене на сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен така благоуханни вътрешности
Не оцених даровете на тракия момиче чудовищни са много неща
Но нищо по-чудовищно от работника

Feat. Антигона в превод на Фр. Хьолдерлин