Сонет за смъртта на мадона Лаура

by Владимир Сабоурин



Виждам те върху някаква голяма тераса
Като на покрива на латиноамериканска къща
Небето е покрито с релефно мускулести облаци
Синевата прозира между тях с кобалтова дълбочина

Тропическият порой току-що се е излял
Но водата вече се изпарява на забързан кадър
От шахматните плочки на терасата
Мирише сладникаво на гниещи плодове

Чува се поскърцването на люлеещ се стол
Ти лежиш върху метално легло боядисано в бяло
Легнала на една страна с гръб към мен

Правя последната крачка към теб и се надвесвам
За да видя отчетливо лицето ти от другата страна
Всъщност не сме били заедно на това място

Фрида Кало, Дърво на надеждата, стой изправено, 1946