Двама тийнейджъри на черен плаж

by Владимир Сабоурин

Толкова е красиво просто и страшно
Там където лава от недрата на най-красивата земя среща
Водите на онова вечнокрасиво винобагрено море
Пясъка е вулканичен мек и черен

Някъде тук неумолимата прегръдка на хадес повлича
Вечната девойка каквито са обикновено хемофиличките
Дори при последната среща в моргата
Толкова красива и млада си любима моя

Когато вървим по плажа на остия все едно сме на екскурзия
Полагаща се във всяка уважаваща себе си хуманитарна гимназия
Без да знаем, че вече сме на точното място в точното време

На вечния античен миг на ужас и красота на разходката по черния плаж
И погледа на персефона се среща с неговия за последен път
Под божествената слънчевата светлина

Ostia Black Sand Beach