vs. archives

Тази алея в долината на смъртната сянка все не свършваше
Коридор на ужасите кръстосван напред и назад от сенките
На туристи какво правят тук нима всички отиват натам
Нима толкова рано сутрин всички отиват натам

В амфитеатъра на стадиона току-що бяха извлекли
Труповете от арената и беше страшно тихо защо
Няма отшумяваща глъчка на заситената тълпа
Тогава видях скъпото ти лице и тяло

Сякаш всичко беше свършило преди миг
Застинал преди хилядолетия когато милосърдно
Везувий беше запечатал агонията

Тази битка със смъртта на която бях мизерния зрител
На свети августин без да се обърна в правата вяра, а ти
Беше толкова красива онази сутрин в моргата

Amphitheater Pompeii

Всъщност евридика
Слезе в подземното царство
За да е с орфей
Той седеше при мъртвите
Защото там е мястото на поезията
Но тя беше смела и упорита жена
И насила го измъкна
На белия свят той обаче като повечето

Поети взе че се изпедерасти
Тя отвърна лице от него
Това митът описва като обръщане
Главата назад
Но тя спаси мизерния педал
От дома на мъртвите.

Relief with Orpheus and Eurydice

Чудовищни са много неща, но нищо
По-чудовищно от работника няма нещо
На което да не е способен защото той през нощта
На морето когато накъм зима вее южният вятър бразди
В окрилени фучащи домове и свещеновъзвишената за небожителите
Земя непогубимата неуморима изтощава той с напористия плуг
Година подир година тласка и напъва той с конския род
И в аркадия останах хомо фабер смъртта

Ти дойде от тучните поля на тракия момиче дето големия истър
Тече плодовит баща на най-ароматните плодове на земята
Никога повече не чух това зряло пращене на сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен така благоуханни вътрешности
Не оцених даровете на тракия момиче чудовищни са много неща
Но нищо по-чудовищно от работника

Feat. Антигона в превод на Фр. Хьолдерлин

Толкова е красиво просто и страшно
Там където лава от недрата на най-красивата земя среща
Водите на онова вечнокрасиво винобагрено море
Пясъка е вулканичен мек и черен

Някъде тук неумолимата прегръдка на хадес повлича
Вечната девойка каквито са обикновено хемофиличките
Дори при последната среща в моргата
Толкова красива и млада си любима моя

Когато вървим по плажа на остия все едно сме на екскурзия
Полагаща се във всяка уважаваща себе си хуманитарна гимназия
Без да знаем, че вече сме на точното място в точното време

На вечния античен миг на ужас и красота на разходката по черния плаж
И погледа на персефона се среща с неговия за последен път
Под божествената слънчевата светлина

Ostia Black Sand Beach

Отново в този град трезв похотлив и възвишен
Най-хубавия кроасан в бензиностанцията на границата
Най-хубавата франзела в хлебарницата където за първи път се обърнаха
Към теб с мадам и ти засия с онази красота и френския си

Отново в този град на най-лошата храна
Която можехме да си позволим и на безплатното
За нас ебане за нас любов за нас съновидение
Редовните закъснения за рейса с немски пенсионери

Всички ни чакат, как може, колко хубаво е да може
Първите уроци как да се държим когато остареем
И пак се върнем в този град като пенсионери

Нищо не може да се сравни с нежността на утрините
На пастелна момичешка руменина в този град
В който никога няма да бъдем заедно

Last Tango in Paris, 1972

Виждам те върху някаква голяма тераса
Като на покрива на латиноамериканска къща
Небето е покрито с релефно мускулести облаци
Синевата прозира между тях с кобалтова дълбочина

Тропическият порой току-що се е излял
Но водата вече се изпарява на забързан кадър
От шахматните плочки на терасата
Мирише сладникаво на гниещи плодове

Чува се поскърцването на люлеещ се стол
Ти лежиш върху метално легло боядисано в бяло
Легнала на една страна с гръб към мен

Правя последната крачка към теб и се надвесвам
За да видя отчетливо лицето ти от другата страна
Всъщност не сме били заедно на това място

Фрида Кало, Дърво на надеждата, стой изправено, 1946