Нюанси на една морална осъдимост. Просветителски послепис

Пиша този текст, защото продължават да постъпват явно основателни оплаквания от неяснотите в казуса Поляндрия-ГГ.

Тези, които наистина искат да се информират, а не просто да говорят за любов и завист в ийст сайд стори от Ямбол, Калифорния, препращам директно към публикация в legacy media:

Катерина Василева, Татяна Ваксберг, „Трябва да обяснят“. Уместно ли е по време на война да се участва в културния живот на Русия“, 14 април 2023, Свободна Европа.

За мен казусът е пределно ясен: 1) книга на ГГ излиза в руско издателство година и два месеца след агресията на фашистка Русия срещу Украйна; 2) руското издателство „Поляндрия“ е собственост на снаха на путинския олигарх Владимир Якунин, член на твърдото ядро на путинската ОПГ „Кооператив Озеро“ (вж. за него детайлно в „Хората на Путин“ на Катрин Белтън);

3) след три години и седем месеца агресия на фашистка Русия срещу Украйна руското издание на книгата на ГГ не е забранено и авторът й не е обявен за „чуждестранен агент“ (за каквито фашистка Русия обявява и неруски граждани).

Както ГГ, така и българският му издател са, меко казано, уклончиви, когато коментират тайминга на издаването на книгата, цитирам по статията на Василева/Ваксберг: 1) „Той (ГГ) уточни, че договорът с „Поляндрия NoAge“ е бил сключен „може би [sic!] преди началото на войната“, преди „сигурно повече от година“; 2) „Българският издател на романа Манол Пейков от „Жанет 45″ също не знаеше кога точно е сключен договорът, защото правата за чужбина се държат от агента на Господинов“.

ГГ „уточнява“ бегло артистично „може би [sic!] преди началото на войната“, издателят му е по-внимателен и директно заявява, че не знае дали договорът е сключен ПРЕДИ 24 февруари 2022 година.

А това всъщност е въпросът. Таймингът е въпросът, на който нито авторът, нито българският му издател НЕ дават отговор.

При положение, че нито авторът, нито издателят НЕ държат да внесат яснота по решаващия въпрос за тайминга на руската операция, ще предположа, че договорът с руското издателство, собственост на снаха на путински олигарх от най-тесния кръг на путинската организирана престъпна група „Кооператив Озеро“, е бил сключен „може би“ СЛЕД 24 февруари 2022 г.

И тъй, какво точно остава неясно в казуса Поляндрия-ГГ, освен че участниците в руската операция избягват да внесат яснота по въпроса за датата на сключването на договора? Очевидно е в техен интерес да го направят, но те не го правят.

При следващите твърдения ще изхождам от допускането, че договорът със снахата на путинския олигарх Владимир Якунин „може би“ е бил сключен СЛЕД 24 февруари 2022 година.

1) Морално осъдимо е да издаваш във фашистка Русия СЛЕД 24 февруари 2022 година.

2) Морално осъдимо е да издаваш в издателство на снаха на путински олигарх, който СЛЕД 24 февруари 2022 година не е осъдил изрично и публично агресията срещу Украйна.

А ето некои нюанси: „От комуникацията, която е имал с руските си издатели, той е доловил и тяхната позиция против Путин, стана ясно от разговора с Господинов.“

Как точно снахата на путински олигарх може да даде да се разбере по какъвто и да е „доловим“ начин, че е против капото ди тути капи на свекъра си? И ако по какъвто и да е начин наистина е дала „доловимо“ да се разбере каквато и да е „позиция против Путин“, защо тя, съпругът й и свекърът й не са изпопадали още самоволно през прозореца?

Най-малкото след интервюто на ГГ пред „Свободна Европа“ през пролетта на 2023-а, невинно споделящо „доловеното“, Якунини би трябвало да са изпопадали през прозореца като Хармсови бабички.

Едно-единствено нещо е доловимо и без комуникация с г-жа снахата: „Поляндрия“ има крыша (мафиотска закрила) в лицето на свекъра й. От същата мафиотска закрила се ползва до ден-днешен и ГГ като автор на „Поляндрия“, чиято книга не е забранена и той самият не е обявен за „чуждестранен агент“.

Ето и още един нюанс: според Георги Лозанов (от правилната десница), издаването на книгата във фашистка Русия СЛЕД 24 февруари 2022 година е „опит за диалог с тази част от руското общество и руската интелигенция, която във всички случаи има нужда от окуражаване.“

Диалогът с демократичната част на руското общество и интелигенция под височайшия мафиотски покрив на Владимир Якунин, член-съосновател на путинската ОПГ „Кооператив Озеро“, очевидно не се е състоял: книгата не е забранена и авторът не е обявен за „чуждестранен агент“.

Или може би КГБ не е забелязало? Може би.

Заключение: в нито един от фактите (и несподелянето на ключов такъв) около руската операция Поляндрия-ГГ няма никакъв нюанс в моралната осъдимост да издаваш във фашистка Русия СЛЕД 24 февруари 2022 година под мафиотската закрила на приближен путински олигарх.

ПП. Владимир Якунин е внесен в украински санкционен списък още ОТ 2019 година. A piece of advice, нюансчо: украинците трябва да се прегръщат по-усърдно, току-виж попаднеш в това нобелово списъче.

Владимир Якунин и Владимир Путин пият чай