vs. archives

След доста информативните коментари към проучвателното постче сонда, което пуснах в Деня на народните будители, посветено на двамата най-велики живи народни будители – едно следпразнично обобщение на постъпилите оплаквания и препоръки относно липсата на лишен от завист патриотизъм и на филологическа задълбоченост на празничното ми приветствие.

Поздравът ми бе елементарен и семпъл: най-великите живи народни будители вършат чудесна работа на традиционните и вечни народни освободители по тия земи. Тази проста констатация на една автентична народна съдба предизвика неочаквано бурна реакция.

С изненада установих, че очевидно задълбочени читатели на Добрия народен будител не знаят за напълно естествените му издателски връзки със снахата на олигарха Владимир Якунин, „най-близкия до Путин човек“ (според в. „Монд“).

Издателски връзки, чиято естественост квазификционално се подчертава от напълно случайното съвпадение между излизането на книга на Добрия народен будител в издателство, финансирано с парите на путински олигарх, и една пренебрежима специална военна операция някъде по периферията на голямата му фикция.

Тази духовно, а и финансово пренебрежима специална военна операция доведе в страната освободителка до забраната на всички значими тамошни писатели, но не и до забраната на естествено излезлия по същото време в страната освободителка роман на Добрия народен будител от правилно освободената на два пъти от все същите освободители страна.

Добрият народен будител филологически изрядно, за да не кажем академично прецизно, следва автентичната народна съдба на освободения си от освободителите народ, без да пренебрегва и освободителните западни грантове. Защо тази семпла констатация предизвиква такава бурна реакция?

Нима Класикът на този народ, чиято нова инкарнация е Добрият народен будител, не е направил същия правилен и разумен народен избор, успешно чифтосвайки братушките и алафрангата Юго в игото на един народ?

Добрият народен будител би трябвало да е ясен: никоя финансова транзакция с посредничеството на сенчест флот по време на санкции срещу освободителите и традиционните господари, чието трето завръщане по тия лимитрофи би трябвало да е исторически неизбежно и въпрос на време, не може да мине без високодуховен и будителски лубрикант.

Но защо Лошият народен будител, тъй системно различен от Добрия, също е поздравен в Деня на народните будители заедно с Добрия?

Бях уведомен в коментарите към постчето сонда, че силният му народен жест може и би трябвало да бъде разчетен като жест на гений, Достоевски също е правил такива жестове, гениално обхващащи не само една отделно взета освободена страна, но и неосвободените проливи, и неосвободения Константинопол.

Нима геният, какъвто Добрият и по-успешен народен будител определено не е, а Лошият народен будител на негов фон и по тези земи определено е, не е по дефиниция лошо момче, несистемно лошо момче?

Дори това гениално лошо момче едно време написа текст за дясната и лявата литературна мафия в недокрай освободената литература, давайки да се разбере, че има какво да се освобождава още и че той в своята несистемност и гениална лошавина ще я освобождава.

В пристъп на непатриотична завист и непочтителност към гения – за лакея няма гений, казва Хегел – съм длъжен да призная, че не споделям визията за Лошия народен будител като лошо несистемно момче. Всеки гений е лошо момче, но не всяко гениално лошо момче е несистемно.

Докато осмислях и се вчувствувах в текста му за дясната и лявата мафия в недокрай освободената литература, което продължи доста дълго, защото текстът ми бе допаднал, лошото момче ми писа на лични, за да ходатайства за един дебел светлозарен, както се казва в Азбучна молитва, субект на най-дебелото литературно статукво, обединяващ и обединяващо в мирно съвместно съществуване дясната и лявата литературна мафия.

Ходатайството на гениалното лошо момче бе свързано с разумното системно допускане, че не бива да се къса задника, с което се бях захванал, на дебелия светлозарен субект на най-дебелото литературно статукво, обединяващ и обединяващо в мирно съвместно съществуване дясната и лявата литературни мафии.

След това системно съобщение на лични престанах да чета Лошия народен будител. Така и не разбрах защо реши, че може да ме постави в положението на лакей, който вижда мръсното бельо на гениалния си господар, ходатайствайки същевременно за един от господата и господарите, самият той собственост на господарите, господинов.

Не съм чел и последния му антиколониален манифест, дочух само, че ще разстрелва в отделно взетата освободена страна русофоби и лакеи като мен.

Като всеки нормален лакей, аз съм горещ привърженик на евроколониализма, евронацизма и просто на сухото евро на гърба на неосвободения трудов народ, който и без друго ще намери начин за пореден път да се възроди и да бъде за пореден път освободен.

Но стъпка по стъпка: първо еврото, после освобождението. Надявам се освобождението да не го доживея.