vs. archives

Написах си книгата за лятото и вече мога да отделя малко междинно време на две мизерийки: 1) доскорошните заслужили борци за демокрация, респ. бенифициари на правилните демократични пари и 2) настоящия бенифициент (лицето, юридическо или физическо, което предоставя дадено право или благо на друго лице) на същите пари.

Първата мизерийка се е завряла в мишата дупка да изчака да разбере дали правилните демократични пари са спрени временно или поне само за 4-8 години. Явно още няма пълна яснота. Залогът на евентуалните пропуснати ползи за този срок е сериозен.

Името на заслужил борец за демокрация не бива да струва толкова скъпо. Това е просто правилен факт от правилно CV, което не бива нетактично да се преекспонира при неочаквана смяна на властта.

Едно е да издаваш подривно-демократичен роман в путинска Русия, призоваващ от недрата на сибирските руди на издателство на снаха на путински олигарх цялата прогресивна общественост на един фашистки народ да се надигне като един срещу путинския режим.

Издадена на правилното путинско-олигархично място, подривно-демократичната книга не е забранена, разбира се, всичко е точно и видимо задълго точно.

Втората мизерийка: съвсем друго е да прецениш дали му е дошло времето подривно-демократично да се изокаш вече срещу Тръмп великолепни. Или да поизчакаш още малко, още 4-8 години.

През тези години ще трябва да се пътува до Америка при скъпите издатели и скъпите итн-сънародници там. На границата ще ти проверят демократично телефона и може да видят, че демократично си се изокал. И да те върнат демократично в самолета.

При целия великолепен авторитаризъм на Тръмп за жалост нещата в Америка още не са толкова дългосрочно ясни, колкото във великолепната завинаги путинска Русия.

Но ако не се изокаш сега, а великолепието на Тръмп не трае толкова дълго, колкото великолепието на путинска Русия? Дилемата не е за подценяване, на нивото е на всеки народен и глобален бъдещ нобелист. Предстоят тежки решения, касаещи пряко борбата за демокрация, правилните пари и най-правилната награда.

Глобалната и добре платена борба за демокрация беше пожизнена рента – и изведнъж спряха плащанията. Достатъчно основание ли е обаче това да се изокаш в близките години срещу великолепния бенефициент (лицето, юридическо или физическо, което предоставя дадено право или благо на друго лице) на настоящите пари и достъпа до настоящата великолепна страна Америка?

Въпрос с повишена трудност в отколе предпенсионна възраст.