В сърцето на тишината на пладнето

Маслини изкачват върха
В правилни благоговейни редици

Мириади цикади надават долу
Непоносими бойни крясъци

Космосът на трептящата жега е амфитеатър
В нажежения пясък бликове прескачат

С издължени членове на изящни членестоноги
Нескопени огнедишащи бикове

Едните помазват с елей младенеца
Други заглушават звънката му игра

Трети го забавляват със смъртоносни минойски салта
По пътя на всяка красива плът

Той е бездънносиньото разсеяно око
В сърцето на тишината на пладнето.