vs. archives

Вчера случайно бяхме в центъра, курсът на дъщеря ми в Сервантес приключи миналата събота и вчерашното излизане от махалата беше инцидентно.

Маршрутът ни беше първо с трамвай № 20 (или 22, или 21, не си спомням) от Подуене до Операта. Още с влизането на мотрисата на Дондуков почнахме да забелязваме полицаи, всъщност дъщеря ми първа ги забеляза. Почнахме да спорим на колко метра са, аз казах 100, дъщеря ми каза 50.

Пеш нагоре по Раковска вече виждаме периодичността на равнището на очите и в крачки, метрите може би бяха все пак 50. След като оставихме лаптопа за ремонт на Ангел Кънчев, отбелязахме края на учебните години при любимия италианец с любимите талиатели ала болонезе и нелюбимото пепси. Бяхме забравили за полицейското присъствие и също да се питаме за причината му. Следобедът на един буржоазен фавън и фавънче.

На връщане към спирката на трамвая трябваше да прекосим площада пред Народния театър и жълтите павета пред двореца на Батемберг. На влизане в площада двама моторизирани полицаи във всеоръжие и с мисия в движенията и очите в движение препречиха пътя на три момчета с обичайните за София извън идеалния център бръснати глави и черни аутфити.

Разказах на дъщеря ми за фразата на Пазолини, че при сблъсъка на децата на римската буржоазия и тежковъоръжените полицаи от селата край Рим той е бил на страната на полицаите. Тя се засмя, стана й забавно, без да трябва да разбира цялата политическа сложност на казаното и видяното.

Не, тези момчета не бяха от добрите квартали, в един от които живеем. И не че бих искал да ги срещна на тъмно, безлюдно място. Още по-малко да срещнат дъщеря ми, не е расово изрядна, на подобно място. Но беше наистина смешно как полицаите се правеха на робокопи, спасяващи доброто в планетарен или галактически мащаб.

Пред Народния театър видяхме инсталация, която беше първият знак какво може би се охраняваше. Голям български писател, не най-големият и народен, но голям все пак говореше правилни и прочувствани неща от екрани, образуващи куб. (Има една стара реклама на Ейпъл vs. Майкрософт, подобен куб.)

Кубът беше обграден от чували за противовъздушна отбрана с надписи върху тях в подкрепа на Украйна. Вътре в квадрата, маркиран от чувалите, седяха хора на диванчета или нещо подобно удобно и градскодясно и се информираха за правилното послание на големия писател.

Макар и с вътрешна съпротива, започнах да обяснявам на дъщеря ми, че мерките за сигурност явно са оправдани, защото нищо не е по-силно от повечето руски пари, от парите в повече, които просто аритметически са руски, купуващи това, което не се купува и продава с по-скромните демократични пари. Затова, все по-тегаво продължих да обяснявам, трябва да се похарчат по-малкото демократични пари за това полицейско присъствие.

Дъщеря ми кимаше, добре индоктринирана от мен в последните две-три години. Подминахме правилната инсталация, бях пропуснал да отбележа пред дъщеря ми, че тя също е дело на по-скромните демократични пари, които обаче за артистите и писателите са всъщност много повече пари, отколкото правилните пари, отделени за правилната работа на полицаите.

Излязохме от парка и тръгнахме да заобикаляме оцепения периметър на правилното събитие, което още мислехме, че е подкрепата на Украйна. Преглътнах и не казах на дъщеря ми, че правилните граждански събития трябва сами да се охраняват, че гражданското е самоохраняващото се, другото е платена артистична продукция под платена политическа закрила на към момента по-силния.

Заобикаляме, но не се вижда краят на охраняемия периметър на правилното добро. Полицай небрежно посочва и смотолевя капепету. Абсолютно не загрявам, че казва КПП, но стигаме до него. Виждам, че претърсват и слагат лентички на влизащите. В последния момент, на прага на доброто питам как можем да стигнем до трамвая на Дондуков. С облекчение разбирам, че на косъм сме избегнали влизането в доброто, в което не сме планирали да влизаме. Това наистина е КПП, ние се прибираме вкъщи.

Преди лягане разбрах от телефона, че събитието е „Хора сме, а не пропаганда“. Но това е тема на друг текст, който не знам кога ще напиша, но няма да е скоро. Може би след като се изкажат правилните интелектуалци от високата трибуна на правилното добро и правилните грантове. Но той от доста време следи и се ослушва кой и колко е международното положение. А аз нямам бърза работа с правилното добро и монетарно полагащото му се.

Ще обяснявам междувременно на дъщеря ми, но без да бързам и с точното знание на колко метра са полицаите, за по-скромните демократични пари за правилните художествени борци със злото за всичко добро. И че гражданското е самоохраняващото се.