Николай Заболоцки – Есенни знаци VІІ

by Владимир Сабоурин

Но ето иде вятър. Всичко било дотук тъй чисто,
пространствено, и светещо, и сухо –
то става рязко, неприятно и мъгливо,
неразличимо. Вятярът подгонва дим,
върти из въздуха, поваля купища листа,
с барут взривява вцепенената земя.