Чак сега разбрах, че е наистина

by Владимир Сабоурин

Чак сега разбрах, че е наистина
Точно навръх полунощ изкрещя не веднъж
В абсолютната тишина сянка на съсед
На отсрещната тераса призова ме да се присъединя
Не се разочарова не се отчая не се отказа да крещиш
Когато ти отказах здравомислещо си каза да ти нямаш глас
И продължи да изкрещяваш в тишината на младото лято
Нито откъм шела на ботевградско шосе нито от панелката
Нито от кооперацията тип затворен комплекс нито отгоре
Никой не се присъедини тогава се качи на батута за смелост
И продължи ритмично да изкрещяваш при всеки подскок
Вчера ми беше пратила на вайбър съобщение препратено
От канал котета (тази група е за любители на котки)
На 31 май 23:59 викаме в прозореца „ляяятоо!!“
Пращайте го на всички които познавате за да
Целият град да вика! чак сега разбрах
Че е наистина и ти прекрачи границата
Отвъд която си само ти в истината на тишината
На младото лято ти крещиш