Тази нощ ми се отвори глътка за работа

by Владимир Сабоурин

тази нощ ми се отвори глътка за работа и спретнах ръкописа за второто издание на „Работникът и смъртта“

изпитах нещо, което отдавна го знам на теория, но сега го изпитах в реалното време на нощта

теорията остарява, поезията не

или хайде по-обрано, въпреки младостта на нощта: теорията остарява по-бързо от поезията

ето детайлите: през първата половина на 2016-та написах поетическата книга „Работникът и смъртта“, която до момента смятам за най-силната си книга

след написването й усетих, че съм направил нещо, което може да породи нещо извън поезията – и написах Манифеста на Нова социална поезия

с други думи, поезията породи теорията, която породи практиката под формата на списание

сега във второто издание на книгата седем години по-късно реших да включа Манифеста като пряко следствие от първото издание на „Работникът и смъртта“

и усетих, че Манифестът се е състарил повече от поезията, която го породи

може би това е донякъде ефект на младостта на нощта, но това е, което изпитах

тя каза: Аз съм Алфата и Омегата

от нея тръгва всичко и към нея покаяно се връща, ако е истинско, т.е. ако смее да си признае произхода