vs. archives

Облича нещо

Не гледа към камерата.

Маря Тимофеевна:

Качвам се на планината
Обръщам се с лице на изток
Лягам ничком на земята
Плача плача плача
После ставам обръщам се назад
Слънцето залязва
Едно грамадно пищно в слава
Обръщам се обратно пак на изток
А сянката от планината
Далече ляга като стрела
Пронизва тясна дълга
Прорязва залива надве
И стигне ли до каменния остров
И го пререже него
Мръква окончателно
Всичко изведнъж угасва

Андрей Петрович:

При ниското слънце
На крайния север
Залезния magic hour
Продължава с часове

Ебнята първо, къпането после чак
Изчакваш към легена да се наведе
Разглеждаш задника й бегло с кеф
Между бедрата й посягаш сякаш на игра.

Нагласяш позата, но после може пък
Сама на кура ти да седне в случай
На щръкнала нагоре росна путка.
Тогава нека се погрижи както си му е редът
За банята. Да накара тухлите да съскат
Облени рязко (и водата да възвре)
Да те нашиба с брезовите вейки до червено
Полека жега в слепоочията да заблъска
А в парата балсамена все по-свеж да го източиш
Потта и семето избили сякаш от самите кости.