vs. archives

Настъпването на жегата напомня
Че се разлагаме приживе

Още мечтая за стихотворението
Венера анадиомена написано от рембо на 16

Безвъзвратно съм закъснял
Ако успея да опиша това

Ще се спася.

Ти беше на 6
Аз бях на 51
Слушахме рамщайн
В леглото сутрин
През уикенда или когато не беше
На детска градина
Сега ютюб ме кара
Да потвърдя възръстта си
С двустепенна автентикация
За да си пусна любимото ни парче
А това стихотворение
Ще бъде докладвано

Оставаше ни една година
Да бъдем заедно.

Когато Мария Вирхов почина, бъдещият Член-Кореспондент написа в своето In Memoriam:

„В две страници от “Естествен роман” Маша присъства, дълбоко законспирирана като Хаша.“

Още не бяха минали 40 дни, но автомитологизацията никога не спи.

Дойде му времето автомитологизацията на вече почти Член-Кореспондента да се разпростре върху творчеството на Мария.

Преди години успяхме да спрем това кощунство.

Сега то е осъществено под инкогнитото на семейно обвързано с почти Член-Кореспондента лице.

Мария Вирхов въплъти абсолютната противоположност на това, което въплъщава и предстои да въплъщава почти Член-Кореспондента.

За посягащите на Мария е резервиран 10 кръг на литературния ад.

Приживе, докато стават Член-Кореспонденти и Академици.