Нощни плажове

(една студия за Морис Бланшо)

The disaster ruins everything while leaving everything in its state.

It does not wait for this one or that one, “I” am not under its menace. By these means of saving, leaving (me) aside, the disaster threatens in me that which is outside of me, another me that becomes a passive other. There is no reaching the disaster. The one it menaces is out of reach, one cannot know if it is near or far — the infinity of the menace has in a certain manner broken every limit.

Maurice Blanchot’sThe Writing of the Disaster

Бедствието е неприсъствено (nicht anwesend) и ненастроено (nicht gestimmt), за да издигне собствената си непредикативност в предикат; безкрайно кантианско съждение, пълен закон на бедствие. Или може би нулев суверен на инференции, брейди-снопове с развързани краища в изводимост на хаотични тенденции.

Какво е бедствието все пак?

Хайдегер, разбира се, ще…

View original post 30 722 more words