vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

На приятел, опериран от рак на белия дроб

Виждам как скалпела прониква
В теб като в още топъл самун бял хляб
Който до вкъщи изяждаме до половината
Това е белия ти дроб

Ти си белия ми хляб от детството
Когато двегодишен очаквах
Татко да го пуснат от острова
На свободата майка

Питаше какво ще направиш
Когато татко дойде аз изрещявах
Щего изпеча и щего изям
Това е белия ти дроб

Ти си белия ми хляб
Моля те не свършвай
Моля те

Върни се завинаги

Защо мисля, че най-лошото предстои

Защото съм апокалиптик по рождение

Защото любовта не стига, а справедливостта е жестока

Защото бунта на робите води към ново робство без господари

Защото не може безкрай да обтягаш гузната съвест на белия човек

Защото плащането на сметките на гетата е унижение

Защото мерилин и кенеди са мъртви

Защото мъжа и бащата са излишни

Защото децата са сами в свят на безопасност и паник стаи

Защото жените не са докрай щастливи, когато унижават мъжа

Защото един човешки живот не може да е преход между два реално съществуващи социализма

Защото дъщеря ми в първи клас се радва на онлайн обучението

Защото комсомолците искат смъртта на литературата по особено мъчителен за жертвата начин

Защото америка преди тръмп и демократите рабовладелци вече не съществува

Защото имам повтарящи се детски кошмари, които се сбъдват

Защото майката и бащата на всяка надежда е

Че краят е близко.

Благодарност към обратните братя

Прекалено съм груб
За да бъда нежен но се възхищавам
На вашата безкомпромисна нежност

Прекалено съм брутален
За да бъда женствен но се възхищавам
Че не ви е страх да бъдете женствени

Прекалено обичам насилието
Променящо света за да се отдам
На непокътнатата му красота

Не заслужавам вашето разбиране
Благодаря ви за приятелството.

%d блогъра харесват това: