vs. archives

Веднъж Гогол се преоблякъл като Пушкин, отишъл у Пушкин и позвънил на вратата. Пушкин му отворил и се развикал: „Я ела да видиш, Арина Радионовна, аз дойдох!“

Пушкин си седял у дома и си мислел: „Аз съм гений, хубаво. Гогол също е гений. Ама нали и Толстой е гений, и Достовески, царство му небесно, също! Кога най-сетне ще свърши всичко това?“ И в този момент всичко взело, че свършило.

Карл Иванович Шустерлинг заспал дълбоко и видял в съня си тълпа, а баща му Иван Петрович крещи от един файтон: „КГБ храни със захар“, но войник му запушва устата. Иван Петрович нееднократно отстранява ръката на войника и повтаря фразата си.

През нощта Иван Петрович видял на два пъти следователя Коган. Първия път го видял окичен със значки по дължината на ревера на сюртука, втория той влязъл в стаята, където се намирало леглото на Иван Петрович редом с други и се поинтересувал кое легло е неговото.

Към 11 часа, когато Иван Петрович вече си бил легнал, някой позвънил. Будят го. Било за него. В стаята му влиза един от приятелите на Даня и му съобщава, че бил чул нещо по радиото и недоразбрал: „раздел“ или „разстрел“.

Иван Петрович силно се потял в съня си. Той свалил мократа си ношница и лежал съвършено гол под одеялото. В съня му се явил следователят Коган, който му връчил бумаги, за да напише заявление в ГПУ с молба да бъде арестуван. Той отказал да ги попълни.

Иван Петрович сънувал, че сина му Даня се бие с някого на дуел. Изведнъж в разрез с правилата противника ударил Даня по лицето и направил свирепа физиономия. Иван Петрович в ужас се хвърлил към сина си и си мисли: „Дотук всичко беше добре, но този удар нарушава всичко. Даня няма да остави това така“ и се събудил.

При дължимото има два варианта

Или искане на пари с възмущение
Защото парите нямат значение с огромни
Писма в тъмни зори с видима адска мигрена

Или празни имейли
Със събджект дължимото за февруари
И сумата цифром

Предпочитам втория
При първия чета само цифрата.

Ръцете й бяха похабени
Очите непокътнати
Като неусвоени планински езера
Той няма никакъв акцент
Мислеше си тя
Очите й са непокътнати
Мислеше си той