vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Възхвала на верността

Няма по-хубаво нещо от верността
Дори когато изневеряваш разчиташ
Човека с когото го правиш да ти бъде верен
Докато го правиш

Няма по-хубаво нещо от верността
Дори когато плащаш на курва очакваш
Всичко да е коректно имаш известно доверие
В сводника верен си на моментната транзакция

Няма по-хубаво нещо от верността
Дори когато те лъжат за пари и удоволствия
Знаеш че лъжещите те се надяват да не бъдат лъгани
От тези с които те лъжат и дори от теб докато те лъжат

Няма по-хубаво нещо от верността
Дори когато източваш карта язовир ддс страна
Ти имаш доверие в банкомата надяваш се на добросъвестността
На данъкоплатците очакваш от крана

Да потече вода няма по-хубаво нещо
От очакването да потече вода няма по-хубаво
От верността.

Даниил Хармс „Поезия трябва да се пише така“

Поезия трябва да се пише така, че всяка отделна мисъл на стихотворението, изказана в проза, да е също така чиста, както и стихът, който я изразява.

Даниил Хармс „Телефона ми е 32-15“

Телефона ми е 32-15. Лесно се помни. Трийсе и два зъба и петнайсе пръста.

Даниил Хармс „Бившата ми жена“

Бившата ми жена имаше удивителна способност. Във всеки момент тя можеше да завре ръка в пазвата си и да измъкне оттам няколко бълхи. Повече не срещнах подобен човек. Мен самия бълхите не ме хапят често. Но пък са едрички бълхи. Отвори вратата, отметне одеялото и легне на кревата, така че за мен почти не остава място.

Даниил Хармс „Имало едно време един мърльо“

Имало едно време един мърльо, който до такава степен му бил отпуснал края на въшките си, че когато стопанина се чесел по главата, те го хапели по пръстите.

Даниил Хармс „Имало едно време една дресирана бълха“

Имало едно време една дресирана бълха. След като ухапе, тя почесвала с лапички ухапаното място.

Даниил Хармс „Руският хумор“

Руският хумор, от наша гледна точка, се състои, говорейки приблизително, в отчаяното нарушаване на законите на логиката и разсъдъка.

Карл Иванович Шустерлинг

Даниил Хармс „Карл Иванович Шустерлинг много обичаше борбата“

Карл Иванович Шустерлинг много обичаше борбата и казваше, че би искал да се окаже в една стая със Сталин съвършено голи и двамата.

Декларация за намерения

Знам, че в хилядолетния райх
На соца ти щеше да бъдеш председател
На съюза на българските писатели член
На цека на бекапе зам.-председател на комитета
По култура член на ловната дружинка

Сега ти си правилния комсомолец
На правилните прогресивни сили и фондации
Благ сантиментален чичка на добре платеното добро
Но знаеш добре нали че аз знам какво направи онова лято
Знаеш, че знам че предпазливо изписвайки с инициали
Моето и своето име призоваваше депутата посланик
На правилните прогресивни сили прокурорски
Да се самосезира ако е запознат

Затова декларирам
За да е запознат и да се самосезира
Че ще те завра в смрадливия кенеф
На винаги заврян провинциален зет
На метрополиите академията държавата и капитала
В който мине се не мине се завръщаш
За ново опаковане на старите лайна

Всеки път когато си изпускаш нервите за някой друг лев
И призоваваш за самосезиране правилните каскети
Собственоръчно ще натиквам главата ти
На сантиментален благ чичка в платения
За вечни времена кенеф.

Мария и народния писател, очаквано добра комбинация

Този коментар е радикално сексистки, фашистоидно елитистки, антипатриотичен и същевременно изпълнен с типично българска завист.

Би бил също така изключително антипедагогичен, но за щастие не съм преподавал нито на Мария, нито на народния писател.

Това ми дава същевременно смелост да коментирам, без да се излагам на риска да си изгубя работното място на преподавател, както с пълно основание би се случило в „белите“ страни.

Откритото неглижиране на правилата на „белите“ страни неизбежно прави коментара ми освен всичко друго и расистки.

И тъй, по същество: наградите и предстоящите награди на Мария и народния писател се дават и получават за способността и уменията им да са с едни гърди напред пред конкуренцията.

Тези гърди са автентично български и едновременно с това подходящо поднесени за оценяване пред „белите“ страни на Северна Америка и Европа. Тези гърди са добре сложени и слагащи се, без да престават да бъдат родни и наши.

Гордеенето с излизането едни гърди напред с тези гърди е основателно и нямащо от какво да се срамува.

Тъй като обаче моята позиция е радикално сексистка, фашистоидно елитистка, антипатриотична и същевременно изпълнена с типично българска завист, и освен това расистка спрямо „белите“ страни, оценяващи нашите гърди, смятам, че тези добре сложени и слагащи се, без да престават да бъдат родни и наши гърди, излезли глобално едни гърди напред, по нищо не се отличават от попфолк силикона.

Разпознаването и припознаването на родния попфолк силикон от глобалния на многоуважаемото световно общество на спектакъла е ново и заслужаващо да бъде приветствано явление.

Аз лично харесвам и приветствам от българското излизане с едни гърди напред единствено скромното и съответно заслужено медийно неотразено в Родината: Галин Тиханов, носител на наградата BEST BOOK IN LITERARY STUDIES за 2020 г. на American Association of Teachers of Slavic and East European Languages (AATSEEL).

%d блогъра харесват това: