vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Николай Олейников „Бремето на полови излишества“

Бремето на полови излишества
Тежко тегне над главата ми
Но сега настана времето
За друга тематика

Новата ми тематика
Сте Вие и математиката.

Мислех я за хедонистка

Мислех я за хедонистка
Подцених я.

Каракудата

По Карась на Николай Олейников

Пърженичка рибчице
Скъпа каракудо
Де ти е усмивчицата
От сабале тъй възбудена

Пържената риба
Бедна бедна каракуда
Щеше още да е жива
Да не беше страст и чудо

Кво те тъй погуби
Тука те метнà
Дето нема милост каракудо
Дето е тиган?

Помня те мънинка
Ти умираше от смях
Звънко се заливаше
В перловския си канал

Каракуди пичове
Обожаваха ти толкоз
Люспите трапчинките
Рибеното ти око

Бюстчето ти рибешко
Просто красота
Трудно без усмивчица
Зърваш тез места

Заранта веднъж обаче
Срещна ти по изгрев
Целия в седефен блясък
Принца на мечтите

Този принц подмами те
Ласкаво и с обич
Принца тоз уви обаче
Нямал много мозък

С кой си има работа
Този принц не проумял
Съблазнил оправил те
Заебал горкинката така

И реши нещастната
Мигом да умре
Втурнала се страстна
Втурнала се право в мрежата

Зъл човек извадил
Рибката от мрежата
На котлон запратил я
Просто ей така човек

С ножчето разпорили
Бързичко изкормили
Осолили както трябва
И оваляли добре в тесто…

Тъй прекрасен бе живота
И пред теб изгряваше
Смятаха те секси много
В мъжките компании…

Тъй сияйни планове
Мрачно настояще
Няма повече с приятел
Нашта каракуда да гуляе

Няма с плавници крилца
Повече да шава
И любимия с гальовни имена
Няма кой да назовава

Ти шуми възмътен
Перловски канал
Няма повече да тръпне
Каракудата в любовна жар.

Дом

Идвам тук за първи път
Откакто умря стоя пред вратата
С връзката ключове
Като разколников с брадвата
Пред вратата на старицата
Бързам да вляза преди да се появи
Някой на площадката
Страх ме е нервнича
И се помотвам с ключовете
Пробвам напосоки
Дълго никой не става
Накрая въвеждам някакъв ред
По часовниковата стрелка
Набелязвам за точка на отчет
Ключа от вкъщи който ти бях дал
Чак в края на пълен кръг
През броеницата на връзката
Най-сетне попадам на правилния
Дето все съм прескачал
Влизам отварям вратата
На балкона в спалнята
И прозореца в кухнята
На излизане всичко минава
Неочаквано гладко
Не мога да повярвам
На предвидливостта си
Оставил съм ключа
С висящи топуз на връзката
В ключалката

Николай Олейников „Мухата“

Безумно обичах мухата!
Отдавна туй беше приятели
Когато бях все още млад
Когато млад все още бях

И често взимах микроскопа
В мухата го насочвах
В очите бузките челцето
А после го обръщаш и към себе си

И виждаш ясно аз и тя
Допълваме се двамата
Че също в мен е влюбена сама
Най-скъпата другарката ми дама

Над мен кръжеше и се удряше
И блъскаше се тя в стъклото
Разменяхме понякога целувка
Не сещахме на времето потока

Но минаха години и при мен сега
Дофтасаха тълпи болежки
В ушите колената и гърба
Обстрелват ме една след друга тежко

И вече същия съвсем не съм
И няма я мухата ми отдавна
Тя не жужи не пее звънко дзън
Прозореца не блъска здравата

Забравени чувства напират в гръдта
Сърцето ми гложди змия
И празно е в бъдното нищо…
Мушичката ми! моя птичкe!

%d блогъра харесват това: