vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Покаяние

Имаше такъв филм
В началото на перестройката
Тогава смъртта беше малолетна
Руска съученичка в трети клас
Не съм го гледал
Принципно не чета
И не гледам нашумели неща
Но мога да си представя
За какво идеше реч
Грузински сигурно е хубав

Дойде времето
С много смърт дърта смърт
Смъртта старица от българия
Дойде времето на покаянието
Покайвам се
Че от 1993 до 2016 г. включително
Бях сътрудник на издание
Отгледало номенклатурата
На съвременната българска литература
Нейните апаратчици
И народния писател

Със сътрудничеството си
В това издание аз служех
За параван на функционери
На литературно движение
За права и свободи
На децата на провинциалната
Червена дребна буржоазия
Имаща да става столична
Дребна бембена буржоазия
На бъдещи ректори
Министри на образованието и науката
Народни писатели

При следващата перестройка
Следващия мирен преход
От социализъм към капитализъм
В някой друг филм
След следващите избори
В някой друг живот

Избави ме
От покаянието.

Реклама

Спомен за един разговор с Маяковски за Лиля Брик

Знам че ти беше нужна
Като липсващото семейство на дете
На разведени родители

Беше ти трудно майка ти да е курва
По всички свещени канони на марксизма
Свободата сексуалната революция

Страшно е когато една жена е
Курва по душа и най-добрата ти читателка
Настина ли си сигурен

Че нямаше да намериш
Друга читателка

Ex Russia Lux. Признанията на един ренегат

Аз съм класически ренегат. Завършил съм Съветското средно училище при Посолството на СССР в НРБ. Първият ми досег с поезията, който ме направи това, което съм и искам да бъда, беше стихче на Пушкин за есента. После от само себе си дойдоха Некрасов, Достоевски и Маяковски. Това са моите негри, влъхвите ми.

Еманципацията ми от детството съвпадна с превръщането на България от 16 ре(с)публика в историческата Територия с липсващ избор между Рим и Византия. В това дяволско време имах чистия късмет да попадна на Брехт, който ме предпази от дупката на липсващия избор след естественото напускане на руското ми детство. Пораснах и прописах поезия с Брехт. Където детските ми руснаци не смогват, разчитам на него. Немската му работа е гаранцията ми, че руската работа няма да се олее. Тя го обича, познавам я добре.

След края на Смутата в Русия и връщането й към проекта на Третата Византия под егидата на КГБ, мафията и Газпром трябваше ясно да тегля за себе си чертата между руското и имперското. Обичам с цялата всепояждаща страст на детството Русия. Мразя с цялата достъпна ми мъжественост Империята на КГБ, мафията и Газпром.

Любовта обаче трябваше да се оттегли изцяло в езика и литературата, а това не ми е достатъчно. Продължавам да чакам тази велика страна да стане това, което мечтая тя да бъде.

Вярвам, че когато се появи човек, който не се страхува да умре за това, няма невъзможно. Българските избори между Рим и Византия не ме касаят. Обичам Русия. Чакам този човек.

Така че, скъпи фб сънародници, аз съм русофил и путинофоб. И не смятам да го обяснявам фсеки път.

Ex Russia Lux.

%d блогъра харесват това: