vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Обичам този град

Обичам този град
Не бях те срещал от години
Освен по медиите онзи
Медитативен красавец
С кожено яке и биещ на очи часовник
На ръката с която се подпираш
Когато мислиш на снимките
Мернах червендалест селянин
Станал от проточили се
Януарски софри
На път за кафенето
На съюза на българските писатели.

Хармс си спомня за семейна идилия у Пушкини

Веднъж с александър иванич
Отиваме при пушкин
Той седи на дивана
На който умира
На пода лежи меча кожа
На нея седи жената на пушкин
Сложила глава
На коленете на съпруга си
После жената на пушкин
Слага глава на моите колене
Аз му викам няма кво да ревнуваш
Остави тия негърски номера викам му
Ето жената на пушкин ми придлага водка
Изпивам четири чаши
Замезвам със сардели
И почвам да мисля
За голото еврейско момиче
Изпивам още една чаша водка
И запалвам лула
Ти днес си един тъжен
Казва ми жената на пушкин
Казвам й някаква глупост и заминавам
При еврейското момиче
Това е в неделя
А след три дена го заварваме
С александър иванич
Да лежи на дивана
На който умира
С лице на тъжен павиан

%d блогъра харесват това: