Смъртта на братчеда

Братчед ти беше пътник знаеш си
Беше си отишъл още преди коледа но позволи
Да те откараме в скъпарския хоспис поотложихме дет се вика
След нова година но ти пак си знаеше своето не били мили
Като ти сваляли памперса кво да ти кажа само майката е
Мила а и тя не е след определена възраст леля ми до последно
Или може би само смъртта е мила без ограничения не знам
Ти ще кажеш били сме те подвели имало кой да се грижи за теб
Добре върнахме те у дома в изходното положение нали това искаше
Деня беше бял като усмивка на дете отидохме на хълмчето
Дъщеря ми се спускаше с шейна господи толкова беше щастлива
Тогава иззвъня телефона въздуха помътня като в аквариум
На побеснели от глад риби когато господаря който ги храни
Сянката на господаря който ги храни се надвеси над тях
В асансьора някакъв непознат стар негър с бяла брада ме погледна
Мрачно от огледалото хванаха те за ръцете и краката като труп
За да те прехвърлят на одеяло на пода с което те изкараха
До носилката на стълбищната площадка дишах във врата на момчетата
От траурната агенция да са мили нали това искаше беше ми сърдит
Заради стихотворението което написах като те закарахме в хосписа
Поетите са кучки на смъртта братчед прости ми