vs. archives

Аз съм идеалният партньор
Не го казвам аз тя го казва
Предложих й да се оженим
Когато забременя от друг
Тя отказа но аз бях искрен
Няколко години по-късно
Наистина се оженихме
Оставям я да спи с когото реши
Като се прибере на сутринта
Просто й казвам да си вземе душ
Занимавам се с моите неща
Приветствахме революцията
Отговаряше на начина ни
На живот продължихме
Да живеем така и след като тя
Безнадеждно се обуржоази
И двамата бяхме агенти на чека
Пътуванията не бяха проблем
Тя не можеше без това
За мен знаеха всички за нея не
Тя харесва два типа мъже гении
И мъже на действието и властта
Аз не съм нито едно от двете
Това ме устройва но разбирам
Защо маяковски е бесен

Само хубавата жена
И хубавото стихотворение
Може да се сравни
С хубавата храна
Мислеше си червея

Меланхолните жени ме ужасяват
Медуза горгона сигурно е била меланхоличка
Ти си моя идеал за жена не те свалям
Предпочитам да не го знаеш
Цялата сияеш докато ми показваш
Едно по едно дрешките за тримесечно бебе
Момче е не са сини не обичам убити цветове
Казваш бързам мисля за друго
Но с крайчеца на съзнанието
Искам да те прегърна
Знам че не можеш да имаш деца
Нека това стихотворение е прегръдка

Имате няколко основателни причини
Да се влюбите в мен всяка е основателна
По своему всички щастливи поети си приличат
Първата е че съм ректор
С дама министър на просветата в раницата
Както доскоро бях поет с дама ректор в мешката
Втората е пак че съм ректор
Защото най-добрата поезия се пише
От поети реализирали мечтите си поне отчасти
Третата е че съм властелина на архивите
Аз решавам кой е агент на държавна сигурност
Дори за юлето к. се наложи да реша аз
Четвъртата ласт бът нот лийст е че аз решавам
Кой остава в литературната история аз я пиша
Аз решавам
Ако вече не сте влюбени

Значи сте литературни трупове
Или не съществувате.

Едва ли някой ще възрази
Че съм изключителна жена
Поклонници и завистници

Аз имах достатъчен сексапил
За да бъда забелязана
От чека

Останалото е поезия
И архиви на държавна сигурност.