vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Поезията е гняв

Поезията е гняв
Баща й архилох.

Какво му стана на белия човек?

Демокрацията, властта на мнозинството, никога реално не е била власт на мнозинството. Атинският й праобраз е бил рабовладелска власт на малцинството на пълнолетните, свободни мъже и е изключвал жените и робите.

В Швейцарската конфедерация, послужила на Жан-Жак Р. за идеализацията на републиканския „обществен договор“, до втората половина на ХХ век в определени кантони жените нямат право на глас.

Всички/Всичкото баща на нацията на САЩ са били рабовладелци – поправете ме, ако има изключение, за да си го/я/то заплюя за пърсънал уасп джизъз.

Съгласно Конституцията на Сталин от 1936-а всички имат право на глас, но се налага гласоподавателите да бъдат физически редуцирани поне с 1 мил. преди провеждането на изборите през 1937-а.

Исторически съществувалите до втората половина на миналия век демокрации са били реално власт на малцинството. Защо припомням тези всеизвестни факти? Защото до 90-те демокрациите отричаха де юре, че са власт на малцинството.

Бяха де факто, но отричаха де юре.

След 20 януари 2021 г. за първи път в славната история на малцинствените демокрации, твърдящи, че са власт на мнозинството, ще се изправим пред една демокрация – втората по численост в света след Индия – която на практика де юре признава, че е власт на малцинствата (вече в множествено число).

На последните избори в САЩ спечелиха за първи път убедително политиките на малцинствените различия. След 20-ти този месец втората по численост и първата по имперска власт демокрация в света ще се управлява де юре от малцинството в множествено число.

Жалко за белия човек, създал демокрацията, такъв хубав господар беше.

Аз съм писател все пак

Откакто Командира ме цитира, т.е. цитира цитата ми на Овалния Бил, и Трафопоста ме потупа по гарсиямаркесовото рамо, журналист(к)ите не спират да се допитват до мен за политически прогнози.

Аз съм писател все пак, викам им, нищо, че имам кредитно досие на дисидент от навечерието на 10 ноември, то е за пред фондациите, искат го при кандидатстване за грантове. Иначе не съм политолог, нито имам особен интерес към политиката.

Те, журналист(к)ите – всъщност винаги са жени, но да не обидя евентуално „него“ и „то“, чета устните на леля Пелоси – та журналистките без скоби не ме оставят обаче на мира, особено след като за втори път любезно отклоних номинацията за президент на ДА, ГГ. Настояват да им кажа за новия политически играч, аниматора на последните 25 години или на физиката по-точно.

Аз съм писател все пак, пак им викам, макар че, между нас казано, не бих станал народен писател без правилните ченгета и правилните им пари, но това е оф дъ рекърдс, ред май липс. Никак не обичам публично да ме разкриват като създание на определена партия, защото това вреди на продажбите, нямам нищо против красивите четящи червени лелки, и те тъга носят, а и от убежища имат нужда.

Но тя настоява, защото политиката продава, разбирам я колежката. Добре де, нека кажа, че откакто Тръмп падна, мога да се изокам и да декларирам, че вече няма съмнения кой дава парите и очаквам с нетърпение новата си политическа линия, свързана с предстоящото ми напролет пътуване до новата Америка на тъй скъпите ми малцинства. Това за международните грантови ангажименти. Очаквам също да се потвърди падането и на г-н Борисов, тогава отделно ще декларирам новата си вътрешнополитическа линия.

Но стига толкова политика, аз съм писател все пак, нека продължим по същество с промоцията на убежището.

Справедливо е

Справедливо е
продължително до дъно
без остатък да изпиеш
чашата на любовта
с която години наред
ми тровеше живота.

%d блогъра харесват това: