Непринудени размисли на свечеряване върху една от родните мизерии
Макар и да съм израсъл тук
Винаги ме е учудвала българската драма
С мъжете шибащи се с мъже
В моето детство беше непоносима
Всички тези мъже бяха женени
И ръцете им се потяха
Когато ми обясняваха органичната химия
Майка ми нямаше скрупули да доведе
Такъв частен учител у дома
Но с възрастта превъртя и тя
Като повечето й сънародници
Реши че съм педал
Когато веднъж намери лубрикант
В стаята ми милата не допускаше
Че жените също ги ебат в гъза
Може би щях да се изпедерастя
Ако педалите от детството ми
Не се потяха като прасета
По-късно разбрах
Че в ебането всъщност ме вълнува
Единствено поезията а тя е жена
Т.е. за да правиш поезия
Ако си мъж просто трябва да си жена
Но това слава богу няма нищо общо с ебнята
Най-странното е
Че дори и сега някои педали
Продължават да бъдат женени
Господи каква мизерия.
vs. archives 