vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Непринудени размисли на свечеряване върху една от родните мизерии

Макар и да съм израсъл тук
Винаги ме е учудвала българската драма
С мъжете шибащи се с мъже

В моето детство беше непоносима
Всички тези мъже бяха женени
И ръцете им се потяха

Когато ми обясняваха органичната химия
Майка ми нямаше скрупули да доведе
Такъв частен учител у дома

Но с възрастта превъртя и тя
Като повечето й сънародници
Реши че съм педал

Когато веднъж намери лубрикант
В стаята ми милата не допускаше
Че жените също ги ебат в гъза

Може би щях да се изпедерастя
Ако педалите от детството ми
Не се потяха като прасета

По-късно разбрах
Че в ебането всъщност ме вълнува
Единствено поезията а тя е жена

Т.е. за да правиш поезия
Ако си мъж просто трябва да си жена
Но това слава богу няма нищо общо с ебнята

Най-странното е
Че дори и сега някои педали
Продължават да бъдат женени

Господи каква мизерия.

Ставаше не е да не ставаше

Ставаше не е да не ставаше
Имаше предимства господ се погрижи
Да завърти нещата както трябва

Три механизма бяха заложени
Като откачащи се модули на ракета носител
Преодоляваща чудовищната гравитация

На черната дупка на любовта
Първо мизерното услаждане на буржоазния живот
А беше независимо момиче като те взех

Второ хедонизма разплуващ се
От искам да живея до безкрая на обезболяващите
Трето обичайния нарцисизъм искащ да се конкурира

С професионалния профил
На кучката на поета.

Поезията е чудовищна смесица

Поезията е чудовищна смесица
От слабостта на дъждовен червей
И силата на разбунтувал се хаитянски роб

Обикновено се залага
На дъждовния червей.

Когато любовта приключи

Когато любовта приключи
Почна да разбира от поезия

А беше доктор
По история на литературата.