vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Владимир Маяковски „Понякога ми се струва“

Понякога ми се струва –
аз съм петел холандски
или пък
цар псковски.
А понякога
най-много ми се нрави
собствената ми фамилия –
Владимир Маяковски.

Котаракът на Шрьодингер

Дай всичко от себе си
Бъди антрацитно черен
И внимателно наблюдавай

Какво ще се случи.

Спомен за далечна Коледа, когато трябваше да кажа това

Да не си посмяла
Вече никога
Да ми повишаваш глас

Не съм ти равен
Само любовта ме правеше
Такъв.

Вдигни очи

Вдигни очи
В края на пътеката
Жълтее ръждиво
Катерушката глобус
От детството
На астматично дете.

Старост е когато

Старост е когато данте
Завършва божествена комедия
Старост е когато ти мине през ума
Дали да не пикаеш седнал
Старост е когато дъщеря ти
Вече е по-висока от теб
Старост е когато младите момичета
Почват да смятат че им се полага
Заплащане в пари внимание любов
Старост е когато почваш да мислиш
Как ще живеят дъщерите ти когато няма
Да можеш вече да полагаш грижи за тях
Старост е когато видиш себе си
В ходещите зиме по бански на витоша
Старост е когато напълно съвпаднеш
С баща си който е на небесата
Старост е когато марковите маратонки
Екипи снаряжение са кръпки на плътта
Старост е когато смятат че вече могат
Да те шантажират със самотата
Старост е когато приемеш
Блаженството на сълзите и поражението
Старост е когато целунеш с влъхвите
Голото краче на младенеца

Старост е когато си готов
Да пишеш рай.

Реклама
%d блогъра харесват това: