Владимир Маяковски „Понякога ми се струва“
Понякога ми се струва –
аз съм петел холандски
или пък
цар псковски.
А понякога
най-много ми се нрави
собствената ми фамилия –
Владимир Маяковски.
Понякога ми се струва –
аз съм петел холандски
или пък
цар псковски.
А понякога
най-много ми се нрави
собствената ми фамилия –
Владимир Маяковски.
Дай всичко от себе си
Бъди антрацитно черен
И внимателно наблюдавай
Какво ще се случи.
Да не си посмяла
Вече никога
Да ми повишаваш глас
Не съм ти равен
Само любовта ме правеше
Такъв.
Вдигни очи
В края на пътеката
Жълтее ръждиво
Катерушката глобус
От детството
На астматично дете.
Старост е когато данте
Завършва божествена комедия
Старост е когато ти мине през ума
Дали да не пикаеш седнал
Старост е когато дъщеря ти
Вече е по-висока от теб
Старост е когато младите момичета
Почват да смятат че им се полага
Заплащане в пари внимание любов
Старост е когато почваш да мислиш
Как ще живеят дъщерите ти когато няма
Да можеш вече да полагаш грижи за тях
Старост е когато видиш себе си
В ходещите зиме по бански на витоша
Старост е когато напълно съвпаднеш
С баща си който е на небесата
Старост е когато марковите маратонки
Екипи снаряжение са кръпки на плътта
Старост е когато смятат че вече могат
Да те шантажират със самотата
Старост е когато приемеш
Блаженството на сълзите и поражението
Старост е когато целунеш с влъхвите
Голото краче на младенеца
Старост е когато си готов
Да пишеш рай.