vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Нощни плажове

It seems that we must eventually learn to live in a world with untrustworthy replicators. One sort of tactic would be to hide behind a wall or run away. But these are brittle methods: dangerous replicators might breach the wall or cross the distance, and bring disaster. And, though walls can be made proof against small replicators, no fixed wall can be made proof against large-scale, organized malice. We will need a more robust, flexible approach … seems that we can build nanomachines that act somewhat like the white blood cells of the human immune system: devices that can fight not just bacteria and viruses, but dangerous replicators of all sorts.

Gibson, Neuromancer

View original post

Йосиф Бродски „Сине! Ако не съм мъртъв, това е“

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото без да щадя струни и тъпанчета,
в мен крещи всичко детско: детето
самò се страхува да излезе в тъмното.

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото на пламенната младост – аз съм млад –
с живите й органи студа на толкова
далечни палестини не й го побира ума.

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото възрастният не вика за помощ.
Прекалено горд съм, че да се захващам сам
с неща, предписани на Бога.

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото близостта на смъртта няма да унижа с лъжа:
прекалено стар съм. Но и отблизо не виждам там
за сърцето си избавление.

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото знам, че няма да те срещна в Ада.
Апостолът – на неговата воля не противореча –
няма да позволи да внеса чума в Рая.

Сине! Аз съм безсмъртен. Но не като оптимист.
Безсмъртен съм като животно. Което е по-строго.
Всички вълци за ловеца си приличат.
А смъртта е страшно лош физиономист.

Грехота е да търсиш отговорност от разрушени орбити!
Но по-добре да се гърча под укорите ти,
отколкото да не ме познаеш приживе.
Чуй ме, сине, баща ти не е убит.

Младенецът от Овча купел

Не миришеше на урина и старост
Санитарките пипаха внимателно с латексовите ръкавици
Санитарят беше едро здраво и любезно момче
Апаратът за кислород уютно бълбукаше
Силиконовият шлаух закрепен за носа
Му придаваше вид на същество от бъдещето
В полуотворените от изтощение или младенческо блаженство
Уста няколко изгнили зъба.

Късен час

Не разбирам
Но вече е късно
За разбиране.

%d блогъра харесват това: