Никога не съм крил
От жените които харесвам
А аз харесвам сияйните
Кучки които обичат живота
Че поезията е свобода
От живота т.е. смърт
Взимаха го за поетическа волност
Или номер на сваляч знам ли
Не е.
Ако беше друга каза тя
Щеше да те ошушка до шушка
Оценявам го премълчах неразбиращо
Просто ми върни книгата
Която ти дадох преди да знам
Че си държанката на бодлер
Боготворя го но книгата е
На приятелка.
След като успях да се изолирам от хората,
искам да се изолирам от себе си.
Не стобор от дялани върлини,
а огледало тук ще свърши по-добра работа.
Съзерцавам навъсените черти,
четината, издатините на брадичката…
Решетка за увивни растения между развеждаща се двойка
май е най-хубавият вид преградна стена.
През прозореца в нея се завира свечеряването,
крайчецът на угар с огромни скорци
и езеро – като пролом в стената,
увенчана с елхови зъбци.
Току-виж от езерните дупки
или изобщо – от всяка локва
ще пропълзи тук външен свят.
Или пък този ще изпълзи навън.
Днес откарахме братчеда в хоспис
Приличен хоспис за бониполовина две легла в стая
Ако беше останал вкъщи през празниците беше пътник
След четри всичко живо беше спуснало коледните кепенци
Трябваше да минем през пирогов рушвети всичко как си трябва
В частната линейка прекосихме всички кръгове на запраздняващата кучка
Братчеда повърна по завоите след дни на безразборни обезболяващи
Боже колко ще продължи това пътуване и аз съм на ръба
Странно втора поредна коледа с ходене по хосписи
Разбирам че за назидание трябва да бъда нещастен
Защото не оцених десетгодишното си семейно щастие
Но аз и без друго мразя празниците най-много този
Няма нужда да бъда наказван боже искам само
Намира да си пиша стиховете
На К.Х.
Когато снега засипва морето и скърцането на бора
оставя във въздуха по-дълбока следа от плаз на шейна,
до каква синева могат да стигнат очите? до каква тишина
може да падне безучастният глас?
Изчезвайки без вест от полезрението, светът навън
си разчиства сметките с лицето като заложник на мамелюци.
…тъй мекотело фосфоресцира на дъното на океана,
тъй мълчанието поглъща в себе си цялата скорост на звука,
тъй стига една клечка, за да запалиш котлона,
тъй стенният часовник, пригласяйки на сърцебиенето,
спрял от тази страна, продължава да върви от другата
страна на морето.
Дори да е фейкнюз, това е първокласен ПР, нали така? На 1 април 2020-та спечелих Нобелова награда за литература и физика, новината беше чудесна, защо и тази да не е такава?
Аз съм, разбира се, преди всичко народен и фондационен писател, но няма пречка народен писател, а още по-малко фондационен такъв, да бъде и президент. Освен това ми върви на фейкове, досега всички минаха успешно както на народно, така и на международно равнище.
Имам перфектно кредитно досие като се почне от демонстрация на Екогласност в Навечерието на Свободата, мине се през дейното ми участие („Протестиращият човек е красив“) в протестите през 2013-та и се свърши засега с подписването на Открито писмо с апел към управляващите, от които получих орден през знаковата 2016-та, когато бях на крачка от номинация за поста, но не получих категорична, т.е. народописателска и фондационна подкрепа.
Сега нещата изглеждат консолидирани. Имам цитиране от Командира в правилния наш всекидневник и ФБ пост от Трафопоста по случай Галимар. Надявам се, че това са правилните знаци за правилната номинация.
Чувам, че нямат план „Б“, ако и този път не се съглася или пък поставя непреодолими народописателски и фондационни условия. Това е сериозна предпоставка за материализирането на моя най-успешен фейк дотук, преди Нобела, разбира се.
Да си призная, малко ми липсват медийните изяви отпреди пандемията. Едно отразяване като кандидат-президент би ми се отразило добре, а и на продажбите на последния ми роман би се отразило.
Не съм по-грозен от Ламбо. А и пандемията изисква жертви. Аз и без друго съм на всеки километър.
Моля всички красиви, протестиращи и четящи ме да гласуват за ДА, ГГ.
Ваш от Времеубежището
vs. archives 