VІ
Имаше там и редове от колони,
озовали се в онези снегове,
като взети в плен,
съблечени до голо.
По пладне, гордеейки се с остротата на ъгъла,
като отразен и върнат лъч,
игла на кула обезболяваше
съдържимото на облаците.
Дума, казана наслуки,
на глас – дори дума на лъжа –
възпламеняваше мозъка като залез
горните етажи
(to be continued)
Меншевиките си налягали парцалите
И били унищожени от болшевиките.
Болшевиките си налягали парцалите
И били унищожени от сталин.
Сталин се наложило да си наляга парцалите
Посмъртно и бил десталинизиран от хрущов
Който бил негово доверено момче.
Извод:
Никога и при никакви обстоятелства включая леталните
Не си налягайте парцалите.
След като беше обявено, че с оглед на промоцията на новия роман тъгата се заменя с емпатия, предвидимо последва обичайната ПР кампания, представена като масово осведомяване.
За да се продава повече тук, биваме информирани чрез платени издателски съобщения за фючърсни сделки в Голямото Там. Да, продажбите в провинцията винаги са зависели пряко от платените съобщения за продажбите в метрополията.
Основната фикция, изграждаща фигурата на най-продавания народен писател, не е обаче пазарна, както не са пазарни цените на стоките и услугите, които купуваме на свободния пазар от олигархичните монополи. Поне от удостояването с орден от президента на ГЕРБ продаващата фикция най-продаван народен писател е недвусмислено политическа, т.е. мафиотска.
Възходът на народния писател през изминалото десетилетие е пряко обвързан с проекта на десните фондации и тинктанкове, по-широко известен под кодовото наименование Тиквата. Народният писател е политически продукт на неравния брак по сметка между селската и градската десница, последната винаги на задна прашка.
Както народният писател, така и градската десница бяха момчета за дребни поръчки на селската десница. Сега са протестъри и дисиденти с бивши и бъдещи министерски кресла и бивши и бъдещи ордени от голямата сестра от село.
Стефчо Трафопоста се чувства развълнуван в компанията на Гого Гага. Политика на емпатията в позиция партер.
Зад тях и преди, и сега е проектът Тиква.
Владимир Сабоурин
Аз се родих в голяма страна,
в устието на река. През зимата
тя винаги замръзваше. За мен
няма връщане у дома.
Мисълта за пространството поражда „ах“,
опера, поглед през лорнет.
В цифрите има нещо, каквато в думите
дори да ги изкрещиш, няма.
Птица чурулика, иззад рубежа
върнала се в гнездото си.
Муха се блъска в стъклото, жужейки
като „осемдесет“. Или пък „сто“.
(to be continued)
Никога не пиша
Освен ако не ме принудят
Предговори към книгите си
Досега, а съм на педесеидве
В други ден ставам на педесеитри
Никой не успя да ме принуди
Тази книга обаче е особена
Защото любовното стихотворение е
Перихелият на поезията
Винаги съм мечтал
Да пиша любовна поезия
Случи се на стари години
По тези земи не е прието
Но данте е бил на педесеипет
Когато завършва рай
От първата си книга съм се
Сблъсквал с неразбиране на идеята ми
За любовна поезия затова накратко
Искам да кажа какво разбирам
Под любовна поезия преди всичко
Разбирам социална поезия
Като при учителя брехт
Аугсбургските порносонети ме
Направиха поет
На второ място садомазохистична
Ситуация при която си едновременно
Хищникът и жертвата
Жюстин и жюлиет
На трето място третият кантос
На божествена комедия
Видях се принуден
Да направя тези педантични разяснения
Защото адресатите на любовни стихотворения
Често се чувстват в правото
Да питат: защо не пишеш истински
Любовни стихотворения за мен
Или също: защо любовните стихотворения
Които написа за мен са толкова хубави
А ти си един нещастен боклук
Макар и принуден
Надявам се, че отговорих
Добросъвестно
(Пропуснах архилох
Накарал любимата си кучка
Да се обеси барабар с баща си)
За съпруги и някои други музи
Не зная и не държа особено да узная
Аз съм тортà
На розата на рая.
vs. archives 