vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Вместо предговор към книгата Любовна поезия

Никога не пиша
Освен ако не ме принудят
Предговори към книгите си

Досега, а съм на педесеидве
В други ден ставам на педесеитри
Никой не успя да ме принуди

Тази книга обаче е особена
Защото любовното стихотворение е
Перихелият на поезията

Винаги съм мечтал
Да пиша любовна поезия
Случи се на стари години

По тези земи не е прието
Но данте е бил на педесеипет
Когато завършва рай

От първата си книга съм се
Сблъсквал с неразбиране на идеята ми
За любовна поезия затова накратко

Искам да кажа какво разбирам
Под любовна поезия преди всичко
Разбирам социална поезия

Като при учителя брехт
Аугсбургските порносонети ме
Направиха поет

На второ място садомазохистична
Ситуация при която си едновременно
Хищникът и жертвата

Жюстин и жюлиет
На трето място третата песен
На божествена комедия

Видях се принуден
Да направя тези педантични разяснения
Защото често адресатите на любовни стихотворения се

Чувстват в правото
Да питат: защо не пишеш истински
Любовни стихотворения за мен

Или също: защо любовните стихотворения
Които написа за мен са толкова хубави
А ти си един нещастен боклук

Макар и принуден
Надявам се, че отговорих
Добросъвестно

За съпруги и някои други музи
Не зная и не държа особено да узная
Аз съм торта

На розата на рая.

Йосиф Бродски „Пладне в стаята І“


І
Пладне в стаята. Покоят,
когато наяве като насън,
помръдвайки ръка,
нищо не можеш да измениш.

Светлината прониква, ослепява.
Слънцето, влязло в зенит,
полага лъч на паркета, себе си
така вдървява.

Прах, утаил се в порите на скула.
Калориферът не произнася добре р.
Тялото, застинало, е продължение на стола.
Прилича на кентавър.

(to be continued)

Орфей, неблагодарното копеле


Гласът на любимата
Винаги се разпознава

Дори когато идва от ада
Където трябваше да бъдете

Заедно.

Мирише на чиста мъгла

Мирише на чиста мъгла
Пикоч иглички и гъби
Вдишването издишването са думи
Крачките стихове
Кристалният шум
На декемврийска река е
Стихотворението ти
Вече знам
Че трябваше да бъда момиче
Поетите имат дъщери
Но и ти вече имаш
Най-красивата мулатка
Никакво слънце татко
За който вярва в теб
Ще има най-горе.

Ти си зле поддържана

Ти си зле поддържана
Сталинистка сграда

Прави ти чест
Че не си санирана

Защото тогава
Щеше да бъдеш

Добре поддържана
Сталинистка сграда