Йосиф Бродски „Северът натрошава метала, но щади стъклото“
Северът натрошава метала, но щади стъклото.
Учи гръкляна да произнесе „пусни ме да влеза“.
Студът ме възпита и сложи перото
между пръстите, за да ги стопля в шепа.
Замръзвам и виждам как зад моря
слънцето залязва и няма жив човек наоколо.
Я токът се подхлъзва на леда, я самата земя
изведнъж се закръгля под тока.
И в гръкляна ми, където се полага да има смях,
или реч, или горещ чай,
все по-отчетливо се чува снега
и чернее „сбогом“ като ледоразбивач.