А всичко можеше да е
Толкоз просто и логично
Достатъчно беше просто
Да ме боготвориш
Това е дар небесен
Както казва хармс
Беше ти дадено
Да ме боготвориш
Що ти беше цялата тая
Мъчителна работа
С любовта нали се бяхме разбрали
Правим поезия
От рижи момичета
На Ники
Любимият ми стикер
Момиченце мулатче
Вдигнало знамето
На някакъв растафари
Рейнбоу флаг
Стихотворението на бъдещ бг класик
От френско-кубински произход
Дъщеря ми в мен
Не е да не се питам
Обикновено преди заспиване
Или веднага след събуждане
Не можеше ли да се избегне
Самоубийственият атентат
Не ме разбирай криво
Въпросът никога не е бил
Адресиран до теб
Заспиването и събуждането са
Само нейно време
Та значи питам нея
А тя не е точно по отговорите знаеш
Тя е царицата на въпросите
И въпросът можеше ли
Да се избегне
Самоубийственият атентат е
Неин въпрос
Благодаря й
И си казвам вечерната
Или сутрешната молитва.
Нормално беше
Да ревнуваш
Немислимо беше
Да изневерявам.
Личните ми наблюдения
В областта на поезията са
Че човешкото е малко там.
Зверове и ангели я обитават.
Абсолютната вярност е
Задължителна и не се коментира.
Любовта не е основание за изневяра
Казва тя.
И е права.
Трябваше да си налягаш парцалите
Назидателно ми каза в друг живот
Старческите парцали
Истината е че ти диша във врата времето
Когато младостта ще е само спомен за теб
Кошмар ежечасното остаряване
Другата кучка
Ще е вечно млада.
vs. archives 