Даниил Хармс „Пречка“

Пронин каза:
– Имате много красиви чорапи.
Ирина Мазер каза:
– Харесвате чорапите ми?
Пронин каза:
– О, да, много. – И ги хвана с ръка.
Ирина каза:
– А защо ви харесват чорапите ми?
Пронин каза:
– Много са гладки.
Ирина вдигна полата си и каза:
– Вижте само какви са дълги.
Пронин каза:
– Охо, да, да.
Ирина каза:
– Но ето тук вече свършват. Оттук вече кракът е гол.
– Охо, какъв крак! – каза Пронин.
– Имам много дебели крака, – каза Ирина. – И съм много широка в бедрата.
– Нека да видя, – каза Пронин.
– Не може, – каза Ирина, – без кюлоти съм.
Пронин застана пред нея на колене.
Ирина каза:
– Защо коленичите?
Пронин целуна крака й малко над чорапа и каза:
– Ето защо.
Ирина каза:
– Защо ми вдигате полата още по-нагоре? Нали ви казах, че съм без кюлоти.
Но Пронин все пак вдигна полата й и каза: 
– Няма нищо, няма нищо.
– Ама как така няма нищо?
Но в този момент някой почука на вратата. Ирина бързо си оправи полата, а Пронин стана от пода и отиде до прозореца.
– Кой е? – попита Ирина, без да отваря.
– Отворете – каза рязък глас.
Ирина отвори вратата и в стаята влезе човек с черно пàлто* и високи ботуши. След него влязоха двама военни, нисши чинове, с пушки в ръка, а след тях влезе портиерът. Нисшите чинове застанаха до вратата, а човекът с черното пàлто се обърна към Ирина Мазер и каза:
– Фамилия?
– Мазер**, – каза Ирина.
– Вие? – попита човекът с черното пàлто, обръщайки се към Пронин.
Пронин каза:
– Моята фамилия е Пронин.
– Носите ли оръжие? – попита човекът с черното пàлто.
– Не, – каза Пронин.
– Седнете тук, – каза човекът с чер`ното пàлто, като посочи стола.
Пронин седна.
– А вие, – каза човекът в черното пàлто, обръщайки се към Ирина, – сложете си пàлтото***. Идвате с нас.
– Защо? – попита Ирина.
Човекът с черно пàлто не отговори.
– Трябва да се преоблека, – каза Ирина.
– Не, – каза човекът с черното пàлто.
– Но аз трябва да си сложа още нещо, – каза Ирина. 
– Не, – каза човекът с черното пàлто.
Ирина мълчаливо си сложи шубката.
– Сбогом, – каза тя на Пронин.
– Без разговори, – каза човекът с черното пàлто.
– И аз ли трябва да дойда с вас? – попита Пронин.
– Да, – каза човекът с черното пàлто. – Обличайте се.
Пронин стана, свали от закачалката пàлтото и шапката си, облече се и каза:
– Е, аз съм готов.
– Да вървим, – каза човекът с черното пàлто.
Нисшите чинове и портиерът затракаха с подметки.
Всички излязоха в корридора.
Човекът с черното пàлто заключи вратата на Иринината стая и я запечата с два тъмнокафяви печата.
– Айде, друм, – каза той.
И всички излязоха от комуналната квартира, зад тях външната врата с трясък се затръшна.

* Третоличностният разказвач погрешно приема в пальто неудареното „а“ за правописно „о“, което в книжовния правоговор в неударена позиция се произнася като „а“ – и произнася/пише польто (б. пр.).
** Хора с „неруски“ фамилии автоматично попадали през Големия терор в списъците за задържане на НКВД. Хармс е арестуван на 23 август 1941 г. на улицата. Съгражданинът му Йосиф Бродски ще бъде арестуван двайсет и две години по-късно също на улицата от униформени, псуващи го на чифутин (б. пр.).
*** Офицерът от НКВД също „хиперкоректно“ ока. Това произносително съвпадение между разказвача и героя маркира сърцето на мрака на разказа (б. пр.).