vs. archives

Гимелкумов гледал момичето в отсрещния прозорец. Но момичето в отсрещния прозорец нито веднъж не погледнало Гимелкумов. „Това е от срамежливост“ – мислел си Гимелкумов.

––––––––

Гимелкумов си боядисал лицето със зелен туш и се приближил към прозореца. „Нека всички да си мислят: колко е странен“ – говорел си сам Гимелкумов.

––––––––

Свършил тютюнът и Гимелкумов нямало какво да пуши. Той смучел празната лула, но това още повече усилвало мъчението. Така минали два часа. А после тютюнът се появил.

––––––

Гимелкумов блещеше очи на момичето и мислено й заповядваше да обърне глава. Това обаче не помагало. Тогава Гимелкумов почнал мислено да заповядва на момичето да не го гледа. Това също не помогнало.

–––––––

Гимелкумов търсел вътрешната идея, за да се потопи за цял живот в нея. Приятно е по някой пункт да си все едно луд. Навсякъде и във всичко вижда такъв човек своя пункт. Всичко налива вода в мелницата му. Всичко има пряко отношение към любимия пункт.

–––––––

Изведнъж страшна алчност обхванала Гимелкумов. Но върху какво се разпростирала тази алчност, не било ясно. Гимелкумов повтарял правилата за сричкопренасяне и дълго размишлявал върху буквите с т в, които не се разделят. „В момента съм много ал – чен“ – говорел си сам Гимелкумов. Хапела го бълха, той се чешел и разделял на ум думата „естество“ на срички, за да я пренесе от единия на другия ред.

Четирима немци ядели свинско и пиели зелено пиво. Немецът на име Клаус се задавил с парче свинско и станал от масата. Тогава тримата други немци почнали да го освиркват и гръмогласно да се гаврят с пострадалия. Но немецът Клаус бързо преглътнал парчето свинско, прокарал го със зелето пиво и бил готов да им отвърне. Тримата други немци, след като се погаврили с гърлото на немеца Клаус, преминала сега към краката му и почнали да крещят, че краката на немеца Клаус били доста криви. Особено един немец на име Михел се подигравал на кривите крака на немеца Клаус. Тогава немецът Клаус посочил с пръст немеца Михел и казал, че не е виждал друг човек, който толкова глупаво да изговаря думите „криви крака“. Немецът Михел погледнал останалите с въпросителен поглед, а немеца Клаус погледнал с поглед, изрожаващ крайна неприязън. Тогава немецът Клаус пийнал малко зелено пиво със следните мисли в главата си: „ето че между мен и немеца Михел се заформя кавга“. Останалите двама немци мълчаливо ядели свинско. А немецът Клауз, отпивайки малко пиво, погледнал всички с вид, който казвал следното: „Знам какво искате от мен, но аз за вас съм заключено ковчеже“.

Аз съм сам. Всяка вечер Александр Иванович отива някъде и аз оставам сам. Хазяйката ляга рано и заключва стаята си. Съседите спят зад четири врати и само аз седя в малката си стаичка и горя газената лампа.
Нищо не правя: кучешки страх ме наляга. Тези дни седя вкъщи, защото настинах и прихванах грип. Вече цяла седмица поддържам ниска температура и ме боли кръстът.
Но защо ме боли кръстът, защо от седмица поддържам температура, от какво съм болен и какво трябва да направя? Мисля за това, прислушвам се към тялото си и започвам да се плаша. От страха сърцето започва да трепери, изстиват краката и страхът ме хваща за тила. Чак сега разбрах какво означава това. Притискат тила отдолу и ти се струва, че още малко и ще смачкат цялата глава отгоре, тогава ще изгубиш способността да следиш състоянията си и ще се побъркаш. В цялото тяло се появява някаква слабост, която почва от краката. И изведнъж ти проблясва: а ако това не е от страха, а страхът е от това. Тогава става още по-страшно. Дори не успявам да отвлека мисълта си настрани. Пробвам да чета. Но това, което чета, изведнъж става прозрачно и пак виждам страха си. Поне Александр Иванович да се върне по-бързо! Но по-рано от след два часа е безсмислено да го очаквам. Сега той се разхожда с Елена Петровна и й обяснява своите възгледи за любовта.

Интересно, че безсмъртието винаги е свързано със смъртта.

В един град, но няма да кажа в кой, живеел човек на име Фома Петрович Пепермалдеев. Той бил с обикновен ръст, обличал се просто и незабележимо, повечето време ходел със сива толстовка и тъмносини панталони, носел очила с кръгла метална рамка, сресвал косата си на път, бръснел мустаците и брадата и изобщо бил напълно незабележим човек.
Дори не знам какво е работел: я в някоя службица в пощата, я нещо в дъскорезния завод. Зная само, че всеки ден се връщал вкъщи в пет и половина и лягал на дивана да си почине и малко да поспи. После ставал, кипвал вода в електрическия чайник и сядал да пие чай с пшенично хлебче.

Един монах влязъл в гробница при покойниците и извикал: „Христос воскресе!“ И всичкото там в хор му отговорило: Воистину воскресе!