vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Даниил Хармс „Игра на големите преговори“

Игра на големите преговори, приятелите гледат,
разхожда се нерез и сянка във въздуха лети.
Вижте, кълвач прелетя, вижте от дъба
жълъд падна, а кит в морето изригна фонтан а
на небето за нас се вижда книга

Даниил Хармс „Не мога плавно аз да мисля“

Не мога плавно аз да мисля
Пречи ми страхът
Прорязва мисълта ми
Като лъч
По два, по три пъти в минута
Той свива в гърч съзнанието ми
Сега не правя нищо
И само мъча си душата.

И ето загърмя дъждът,
И времето застина,
Часовникът безпомощно тиктака
Расти, трева, на теб не ти е нужно време.
Дух Божи, говори, на теб не са ти нужни думи.

Цвете на папируса, спокойствието ти е прекрасно
И аз да съм спокоен искам, но всичко е напразно.

12 август 1937 година
Детско Село

Даниил Хармс „Тигър на улицата“



Дълго се чудех, откъде на улицата се е появил тигър. Чудех се, чудех се, чудех се, чудех се, чудех се, чудех се, чудех се, чудех се… В това време духна вятър и аз забравих за какво съм се чудил. Така и не знам, откъде на улицата се е появил тигър.

Даниил Хармс „Романс“



С безумен поглед той ме гледа –
Домът Ви и верандата отдавна аз познавам.
Целува ме с тъмночервени устни –
Предците ни, покрити с люспи стоманѐни на война са ходили.

Донесе ми букет тъмночервени карамфили –
Лицето Ви строго отдавна познавам.
Помоли за букета за една целувка само –
Предците ни, покрити с люспи стоманѐни на война са ходили.

Със своя пръст със черен пръстен той докосна ме –
Тъмният Ви пръстен познавам отдавна.
На турския диван се строполихме двамата –
Предците ни, покрити с люспи стоманѐни на война са ходили.

С безумен поглед той ме гледа –
О, звезди, угаснете! ти, луна, побледней!
Целува ме с тъмночервени устни –
Предците ни, покрити с люспи стоманѐни на война са ходили.

Даниил Хармс „Ребека, Валентина и Тамара“

„Ребека, Валентина и Тамара
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем

Прекрасни и лениви
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем

Дебелаче, Тапичка и Чироз
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем!

Ах, ако се прегърнат, то биха били
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем

Дори обаче да не се прегърнат, дори така
Едно две три четири пет шест седем
Съвсем съвсем три грации съвсем“.

Даниил Хармс „Постоянството на веселбата и мръсотията“



Водата във реката прохладна ромоли
и сянката на планината връз полето ляга,
угасва светлината на небето. Птиците
започват вече да летят насън,
портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка,
и от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.
Минава ден, а после седмица,
а после точат се годините,
и хората в редици стройни
изчезват всеки в своя гроб,
а портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка.
И от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.
Луна и слънце побледняват.
Съзвездията формата изменят.
Движението става тегаво
и времето на пясък става.
А портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка.
И от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.

%d блогъра харесват това: