vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Даниил Хармс „Веднъж така се случи, че господин Кондратиев“

Веднъж така се случи, че господин Кондратиев
оказа се в американски гардероб, където
се наложи да прекара цели четри дни.
На петия родата цяла
Едва стояла на краката си.
Но тъкмо в този промеждутък: ба-ба-бах!
Свалили гардероба по стълбите и стълбището чак до земята
и го откарали веднага на параход в Америка.
Ще кажете злодейство? Съгласен.
Но помнете: човекът влюбен винаги опасен е.

Даниил Хармс „На неизвестна Наташа“



С връвчица проста очилата си скрепил, дядо побелял чете си книга.
Свещта гори и въздухът мъглив повял из страниците шумоли.
Дядото въздъхва, косата си поглажда, къшей сух
Гризе с остатъка от някогашни зъби и с челюст гръмко скърца.
Звездите вече сваля идеща зората, гаси фенерите на Невски,
Кондукторката вече пети път в трамвая с пяница се кара,
Пробудила се вече кашлицата невска, дядото за гърлото души,
А аз тогава за Наташа пиша стихове, без да затварям светлите очи.

Даниил Хармс „Когато се досетиш…“

Когато се досетиш, че възрастните си приличат един на друг, а на теб не ти пука повече, отколкото на тях, силно ще ти се прище да се скриеш в старата дядова шапка…
В огромното велурено палто, в топящата се априлска локва, с ръце в джобовете, с залязващо на присвитите вежди бледо пролетно слънце…
И да пратиш тоя живот по дяволите?!…

Спомни си за мен: не прави нито онова, нито друго. Не прави изобщо нищо от онова, което вече е разочаровало близките ти, защото всичко, създадено от тях, е и разрушено от тях…

И още нещо: измъкни от казаното от мен две думи: „всичко“ и „нищо“.
И като ги събереш, шепни си за из път: Всичконищо…

Даниил Хармс „Вариации“ (6)

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камината
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Даниил Хармс „Вариации“ (5)

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Даниил Хармс „Вариации“ (4)

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен ковчег.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Даниил Хармс „Вариации“ (3)

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И затапили в гроба Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Даниил Хармс „Вариации“ (2)

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И в гроба вкарали Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Даниил Хармс „Вариации“



Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Ловджийският рог тръби.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен гроб.
И в гроба вкарали Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.

Даниил Хармс „Кафе с корнишони“

Кафе с корнишони. Чай с яйца. По даден сигнал да се всмуква мляко през лулата. Седем чаши чай за трима. Пшеничен грис. Рапица. Просена каша. Херинга с прясно мляко. Чай с морков.