vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Даниил Хармс „Как Володя бързо летеше надолу по склона“

На шейничката Володя
Бързо надолу по склона летеше.

На един ловец Володя
С пълен ход налетя.

Ето ги ловец
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На кученце налетели.

Ето ги кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На лисичка налетели.

Ето ги лисичка,
И кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
И на заек налетели.

Ето ги заек,
И лисичка,
И кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На мечока налетели!

И оттогава Вова
Не се спуска с шейничка по склона.

Даниил Хармс „Заспи и в миг с душа въздушна“

Заспи и в миг с душа въздушна
В безгрижните градини влез.
И тялото ще спи кат прах бездушен,
Рекичка дреме на гърдите.
И сън с лениви пръсти
Докосва твоите ресници.
И аз с хартиени листа
Не шумоля със страниците си.

Даниил Хармс „Антон и Мария“



На вратата чукаше Антон Бобров.
Зад нея поглед вперила в стената
Мария с шапчица седеше.
В ръката й блестеше нож кавказки,
часовникът показа пладне.
Оставила безумните мечти,
Мария дните си броеше
И чувстваше в сърцето трепет.
Смутен Антон Бобров стоеше,
На чукането неполучил отговор. Да види
Скришом през ключалката му пречеше
Натъпканата в нея носна кърпичка.
Часовникът показа полунощ.
Антон убит е с пистолет.
Мария е пронизана със нож. И лампата
Не осветява вече тавана.

Даниил Хармс „Дните летят като лястовички“

Дните летят като лястовички,
А ние летим като тояжки.
Часовникът тиктака на полицата,
А аз седя с ермолката си.
А дните летят като шотчета,
А ние летим като лястовички.
Блестят в небето лампички,
А ние летим като звездички.

Даниил Хармс „Ден“

И рибки се мяркат в прохладна река,
И къщичка малка стои в далечина,
И куче лае по стадо крави,
И по склона надолу с каручка препуска Петров,
И мъничък извива се на къщичката флаг,
И зрее на ниви питателен злак,
И прах се сребрее на всяко листо,
И свистят мухи навсякъде наоколо,
И на слънце момичета се греят, лежат си,
И над цветя в градината пчели жужат си,
И гъски се гмуркат в сенчести езерца,
И денят се изнизва в обичайни дела.

В името на Отца и Сина и Светаго Духа

В името на Отца и Сина и Светаго Духа
вчера седях до прозореца надал навън ухо
земята говореше на дървото: расти
дървото бавно растеше – но все пак забележимо за окото
ту стоеше голо ту криеше ствола си в зелена ваза
на слънце разчитайки значката на своята радост
от време на време планетите мърдаха между звездите
а дървото се гънеше махайки с птичи гнезда
седем дъги се възнасяха над дървото
аз виждах дъските на ангелските очи
те гледаха отгоре нас
четейки на годините добрите числа

Даниил Хармс „Настава тиха вечер“

Настава тиха вечер,
Кръгла лампа свети.
В съседите никой не лае
И никой не говори.
Люлее се звънко махало,
На парчета реже времето,
Отчаяна от мен жена ми
Кърпи чорапи дремейки.
Аз лежа, крака надигнал,
В мислите си кол усещам.
О Богове, на помощ елате ми
Бързо да стана, да седна на масата.

Даниил Хармс „На гости“

Мишка мен на чаша чай
Ме покани в новия си дом.
Дълго аз да вляза там не мога,
С мъка вмъкнах все пак накрая.
А сега кажете моля:
Защо така и поради какво
Няма нито дом, нит чай,
Няма нищичко буквално!

Даниил Хармс „Загинахме в полето житейско“

Загинахме в полето житейско.
Не остана вече никаква надежда.
Приключи за щастието мечтата –
Остана една нищетата.

Даниил Хармс „Молитва преди сън“



„Господи, посред бял ден
Налегна ме леността.
Позволи ми да легна и да заспя Господи,
И докато спя налей ме догоре Господи
Със силата твоя.
Много неща искам да знам,
Но не книги и хора ще ми кажат това.
Само ти ме просвети Господи
По пътя на моите стихове.
Събуди ме силен за битката със смислите,
бърз в управлението на думите
и прилежен във възхвалата на името на Бога
во веки веков.“

%d блогъра харесват това: