vs. archives

На шейничката Володя
Бързо надолу по склона летеше.

На един ловец Володя
С пълен ход налетя.

Ето ги ловец
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На кученце налетели.

Ето ги кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На лисичка налетели.

Ето ги лисичка,
И кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
И на заек налетели.

Ето ги заек,
И лисичка,
И кученце,
И ловец,
И Володя
На шейничката седят,
Бързо надолу летят.
Бързо надолу летели –
На мечока налетели!

И оттогава Вова
Не се спуска с шейничка по склона.

Заспи и в миг с душа въздушна
В безгрижните градини влез.
И тялото ще спи кат прах бездушен,
Рекичка дреме на гърдите.
И сън с лениви пръсти
Докосва твоите ресници.
И аз с хартиени листа
Не шумоля със страниците си.

На вратата чукаше Антон Бобров.
Зад нея поглед вперила в стената
Мария с шапчица седеше.
В ръката й блестеше нож кавказки,
часовникът показа пладне.
Оставила безумните мечти,
Мария дните си броеше
И чувстваше в сърцето трепет.
Смутен Антон Бобров стоеше,
На чукането неполучил отговор. Да види
Скришом през ключалката му пречеше
Натъпканата в нея носна кърпичка.
Часовникът показа полунощ.
Антон убит е с пистолет.
Мария е пронизана със нож. И лампата
Не осветява вече тавана.

Дните летят като лястовички,
А ние летим като тояжки.
Часовникът тиктака на полицата,
А аз седя с ермолката си.
А дните летят като шотчета,
А ние летим като лястовички.
Блестят в небето лампички,
А ние летим като звездички.

И рибки се мяркат в прохладна река,
И къщичка малка стои в далечина,
И куче лае по стадо крави,
И по склона надолу с каручка препуска Петров,
И мъничък извива се на къщичката флаг,
И зрее на ниви питателен злак,
И прах се сребрее на всяко листо,
И свистят мухи навсякъде наоколо,
И на слънце момичета се греят, лежат си,
И над цветя в градината пчели жужат си,
И гъски се гмуркат в сенчести езерца,
И денят се изнизва в обичайни дела.

В името на Отца и Сина и Светаго Духа
вчера седях до прозореца надал навън ухо
земята говореше на дървото: расти
дървото бавно растеше – но все пак забележимо за окото
ту стоеше голо ту криеше ствола си в зелена ваза
на слънце разчитайки значката на своята радост
от време на време планетите мърдаха между звездите
а дървото се гънеше махайки с птичи гнезда
седем дъги се възнасяха над дървото
аз виждах дъските на ангелските очи
те гледаха отгоре нас
четейки на годините добрите числа

Настава тиха вечер,
Кръгла лампа свети.
В съседите никой не лае
И никой не говори.
Люлее се звънко махало,
На парчета реже времето,
Отчаяна от мен жена ми
Кърпи чорапи дремейки.
Аз лежа, крака надигнал,
В мислите си кол усещам.
О Богове, на помощ елате ми
Бързо да стана, да седна на масата.

Мишка мен на чаша чай
Ме покани в новия си дом.
Дълго аз да вляза там не мога,
С мъка вмъкнах все пак накрая.
А сега кажете моля:
Защо така и поради какво
Няма нито дом, нит чай,
Няма нищичко буквално!

Загинахме в полето житейско.
Не остана вече никаква надежда.
Приключи за щастието мечтата –
Остана една нищетата.

„Господи, посред бял ден
Налегна ме леността.
Позволи ми да легна и да заспя Господи,
И докато спя налей ме догоре Господи
Със силата твоя.
Много неща искам да знам,
Но не книги и хора ще ми кажат това.
Само ти ме просвети Господи
По пътя на моите стихове.
Събуди ме силен за битката със смислите,
бърз в управлението на думите
и прилежен във възхвалата на името на Бога
во веки веков.“